— Възможно е. — Фабел гледаше дъската с всичките снимки и отбелязани часове. — Но възприемаш ли Олсен като човек, вдъхновен от детски приказки или налудничавите литературни теории на Вайс?
Вернер се засмя.
— Може би прекалено упорито се старая да постигна това. Или просто трябва да потърсим някого, който живее в бисквитена къща?
Фабел мрачно се усмихна, но нещо щракна в мозъка му. Бисквитена къща. Той сви рамене.
— Може да си прав. За прекаленото ни старание. Може би Олсен е нашият човек. Да се надяваме, скоро ще го пипнем.
Беше около три следобед, когато желанието на Фабел се сбъдна. Полицейско звено докладва, че човек отговарящ на описанието на Олсен, е видян да влиза в ниска изоставена постройка над пристанището. Униформените полицаи благоразумно останали отвън и повикали цивилен отряд за бързо реагиране, за да наблюдава зданието. Съобщението порази отдел Убийства като ракета. На Фабел му се наложи да успокоява всички, преди да им даде нареждания.
— Чуйте ме, хора. Това е наше залавяне. Вече казах на командира на звеното, че ние ще го арестуваме. Ние ще го приберем. Никой друг. — Той погледна Мария отсреща. Както винаги, изражението й беше трудно да се определи, но тя кимна решително. — Когато стигнем там, ще си изработим плана на играта. Искам Олсен жив и в състояние да говори. Ясно ли е? Добре, да вървим.
Фабел трябваше веднага да спре Вернер, когато той намъкна черното си кожено яке и се отправи с другите.
— Ама само да гледам! — Вернер се усмихна смирено. — Моля те, Ян, тоя тип ми разцепи главата. Искам само да видя как ще го закопчаят.
— Добре, но ще стоиш където ти кажа. В тая работа номер две ще ми бъде Мария.
Някога това е било работническа комуна. Място, където са се приютявали работниците на Хафен. Където са живеели семейства. Играели са деца. Но сега беше празно, очакваше непреклонните сили на развитието и облагородяването, които явно завладяваха всички предишни работнически квартали в Хамбург. Дори любимият на Фабел Пьозелдорф, район на модната и богата хамбургска шикерия6, беше известен по-рано като район на бедните хора — чак до 1960-те години, когато бе превърнат в една от най-модните части на Хамбург в момента.
Но районът край пристанището имаше още много да чака такова търсене. Архитектурно кварталът изглаждаше замръзнал във времето с калдъръмените си улици и огромни блокове с евтини квартири. Единствените нахлувания на двадесет и първи век бяха грозните графити, които обезобразяваха зданията, и тъмният тромав товарен кораб, който се плъзгаше през пролуките между сградите.
Всички бяха напрегнати.
Сградата, където бил забелязан Олсен, беше в края на Хафенщрасе Геносеншафт. Политически и социално тази част на града беше бойно поле. Буквално.
През есента на 1981 г. блоковете с апартаменти на Хафенщрасе и в Бернхард Нохт Щрасе системно се заселваха с бездомници. Алфонс Павелчик, сенатор на провинцията по онова време, беше наредил на полицията да ги изчисти оттам. В резултат настъпи пълна анархия и хаос. Последва десетгодишна война между бездомниците и хамбургската полиция и екраните на германските телевизии се изпълниха със сцени на горящи барикади, яростни ръкопашни битки и стотици ранени полицаи и бездомници. Накрая това струваше на тогавашния кмет Клаус фон Дохнани поста му. Чак след компромисна сделка, сключена през 1995 г., на вълненията беше сложен край. Въпреки това районът около Хафенщрасе продължи да къкри и там полицията не можеше да влезе, без много да внимава.
Отрядът за бързо реагиране се беше разположил зад блок край зданието на ъгъла, където бе видян Олсен. Командирът на отряда се зарадва, като видя Фабел. В район като този би било невъзможно присъствието им да остане повече незабелязано. Той уведоми Фабел, че Олсен вероятно е в квартирата, която е на горния етаж на жилището. Почти сигурно беше, че паркираният отвън мотоциклет е неговият, и един от отряда се беше промъкнал да го повреди, за да не може Олсен да избяга с него. Вандалски разрушеният партерен етаж беше необитаем. Това улесняваше нещата. Фактически имаше само един вход и изход.
Фабел раздели отряда на две. Мария беше поверена на Ана и Хенк Херман — те щяха да пазят сградата отвън. Фабел, Ханс Рьотгер и Петра Маас щяха да влязат вътре за Олсен заедно с двама от отряда, в случай че други обитатели им създадат проблеми. Останалите от отряда щяха да подкрепят Мария за блокиране на всеки възможен път за бягство.
6
Подигравателно, принизяващо, леко презрително название за забогатели хора, които се стремят към всестранна показност и често са герои на жълтата преса. — Б.пр.