— Или може би вижда нещо специфично в двете жертви от Природния парк, което ние не виждаме — предположи Сузане.
Фабел замълча, вперил поглед в повърхността на масата, но виждаше отново разкошната вила на Шилерови, функционалния им офис, студенината на Вера Шилер.
— Добре, значи Хана Грюн е работела при Маркус Шилер, по-точно в предприятието, управлявано от Вера Шилер, неговата съпруга. Тя е била истинската власт в концерна, който е наследила от баща си. Липсва ли ни нещо тук?
— Може би убиецът е определил Вера Шилер алегорично като злата мащеха, а Хана и Маркус като наивниците — предположи Ханс Рьотгер, другият нов в екипа.
— Не е много убедително — обади се Херман. — Но ако е вярно, значи убиецът е знаел поне нещо за обкръжението на жертвите си. Което ни връща при Олсен.
— Въпросът е какво е знаел убиецът за другите жертви — каза Фабел. — Каква е връзката му с тях?
Сузане се завъртя на стола си точно с лице към Фабел.
— Това, че е познавал обкръжението им, не означава, че е имал някакви значителни контакти с тях. Ако за момент извадим Олсен от картината, убиецът може би само е чакал някоя влюбена двойка — която и да е — да използва това място за среща и после да ги убие, както направи Синът на Сам в САЩ2.
Фабел погледна през прозореца към градския парк на Винтерхуде и града зад него.
— Тревожа се, че той става все по-смел.
— Но това означава и че може да стане по-небрежен.
Гласът дойде откъм вратата. Млада хубава жена с къса черна коса и прекалено ярко червило, с поовехтяло кожено яке, приближи до масата. Движеше се с преувеличена лекота, но Фабел забеляза, че леко потрепна, докато сядаше.
— Трябваше да се възстановяваш — каза той.
— Много добре съм, шефе — каза Ана Волф в отговор на въпросително вдигнатите вежди на Фабел. — Достатъчно добре, за да се върна към работата си.
Фабел повика Ана и Мария в кабинета си след срещата. Знаеше, че Ана в момента може да работи само по най-леките задачи, но трябваше да признае пред себе си, че се радва на връщането й. Екипът беше по-важен от единиците. Техните способности и индивидуални сили се умножаваха при обединяване. Когато един отсъстваше, това неминуемо отслабваше екипа — Фабел знаеше, че и Вернер вероятно ще се върне, преди да му позволят лекарите. Но неговата травма беше доста по-сериозна.
Той погледна двете много различни жени в екипа си. Ана седеше вдървено на стола, като все още се опитваше да скрие неприятните усещания, причинени от сериозно натъртеното й бедро. До нея Мария седеше както винаги спокойна, в пълно присъствие на духа. Преди по-малко от година нараняване, получено по време на разследване, беше хвърлило на везни живота й. Един излекуван офицер, един оздравяващ и един в болница. Това не му хареса. Ни най-малко. Разследването ставаше все по-опасно. Знаеше, че трябва да укрепи екипа си.
— Ана, искам отново да имаш партньор. Ти също Мария, поне докато Вернер излезе от болницата. Петра Маас и Ханс Рьотгер са доста добри. Склонен съм да поискам прехвърлянето им поне до края на това разследване. Но ни трябва и нов постоянен член на екипа. Отлагах това, докато свикнем със смъртта Паул, но главно защото не бях намерил човек с необходимите качества. Досега.
— Клат? — попита Ана.
Фабел не отговори, но стана и отиде до вратата на кабинета, отвори я и покани някого:
— Може ли вече да дойдете, моля?
Висок униформен офицер влезе в кабинета. Мария стана и се усмихна. Ана остана седнала с изражение на враждебно покорство.
— Комисар Херман — каза Фабел. — Вече познавате старши комисар Клее. А това е комисар Волф, с която ще работите.
31.
9:40 ч., вторник, 30 март
Бланкенезе, Хамбург
Фабел беше уговорил да се срещне с Мария във вилата на Лаура фон Клостерщад в Бланкенезе. Както и се очакваше, беше огромен имот. Беше построена по-късно от съседските и проектът й определено беше повлиян от стила Модерн. По много начини тя напомняше на Фабел пищните калифорнийски сгради в стил Арт деко, които преобладаваха в холивудските черни филми от 1930 и 1940-те години. Когато паркира на алеята отвън, Фабел изпита чувството, че шофира олдсмобил и трябва да оправи яката на тренчкота си.
2
Дейвид Верковиц, по-известен като Синът на Сам, е сериен убиец, застрелял 6 души и ранил 7. — Б.ред.