Кабинетът беше просторен. Фабел предположи, че е основната стая на партера и явно беше под терасата. Всичко беше от тъмно дърво в различни тонове. Огромното бюро като че ли бе погълнало половин тропическа гора от махагон, а всички стени без една бяха покрити от пода до тавана с претъпкани орехови библиотечни шкафове. Само подът беше от по-светло дърво, може би червен дъб, предположи Фабел. Лампите на тавана бяха запалени, както и тази на бюрото на Вайс, като хвърляха потоци светлина върху различни дървени повърхности. Това прекалено осветление беше необходимо дори рано следобед — сякаш тъмното полирано дърво в кабинета поглъщаше дневната светлина от френските прозорци, които гледаха към градината и към улицата зад нея. Нямаше безпорядък на бюрото на Вайс. Ранно издание на приказките на Братя Грим лежеше отстрани, а лаптопът на писателя беше в средата. Над тях доминираше странна скулптура. И тя беше от дърво, но черно, много черно дърво, като абанос. Вайс улови погледа на Фабел.
— Необикновена, нали?
— Да… Да, така е.
Фабел гледаше скулптурата. Беше стилизиран вълк. Тялото беше протегнато и леко усукано, а тежката глава — рязко извита назад, с озъбени челюсти. Сякаш вълкът, чул нещо зад себе си, внезапно се беше обърнал и беше уловен тук в напрегнат, пъргав, преходен миг между изненада и нападение. Беше великолепно творение и Фабел не можеше да реши дали е прекрасно или отвратително.
— Много талантлив и забележителен човек я създаде за мен — обясни Вайс. — Уникално талантлив скулптор. Ликантроп3.
Фабел се засмя.
— Върколак? Няма такова нещо.
— Всъщност има, господин комисар. Ликантропията съществува — не като свръхестествено превръщане на човек в животно, но е познато явление в психиатрията. Хора, които вярват, че се превръщат във вълци. — Вайс наклони встрани огромната си глава и се полюбува на скулптурата. — Скулпторът ми е близък приятел. Иначе е съвършено здрав, освен при пълнолуние. Тогава има пристъп… припадък — мята се и громи, разкъсва си дрехите и после заспива. Само това. Наблюдаван е от други, в това число и от мен. Просто един пристъп, предизвикан от неуловими промени в мозъчното налягане, причинени от пълната луна. Но това, което виждахме, не беше онова, което той преживяваше. Тогава го помолих да грабне момента какъвто е. — Очите на Вайс хвърлиха тъмен изпитателен поглед към скулптурата. — И измайстори това.
— Разбирам. — Фабел отново разгледа скулптурата. Беше решил: отвратителна е. — Какво стана с него? Успяха ли да го излекуват?
— За съжаление не. Прекарваше все повече и поведе време по болници. Накрая не можа повече да издържи и се обеси.
— Съжалявам.
Широките рамене на Вайс направиха прекалено леко движение, за да се нарече свиване.
— Имате интересна фамилия, комисар Фабел. Много подходяща за моята работа. Имам предвид преданията4.
— Мисля, че е датско по произход. По-често се среща в Хамбург, отколкото в който и да е друг град в Германия, макар че всъщност съм фризиец.
— Интригуващо. Какво мога да направя за вас, господин Фабел? — Вайс наблегна на името, сякаш още си играеше с него.
Фабел описа на Вайс убийствата, които разследваше, и как те явно вплитаха теми от приказките на Братя Грим. И че може би са вдъхновени от романа на Вайс „Пътят на приказката“. Последва кратка пауза и в този миг на Фабел му се стори, че в изражението на Вайс проблясва най-пълното удовлетворение.
— Ясно е също и че имаме работа със сериен престъпник — заключи Фабел.
— Или престъпници… — каза Вайс. — Не ви ли е минавало през ума, че може би имате работа с двама души? Ако тези убийства са обединени от теми на Грим, си струва да си спомним, че в края на краищата братята са били двама.
— Очевидно не изключваме това. — Всъщност Фабел не беше предполагал, че може да имат работа с екип. Наистина не беше нещо непознато двама убийци да действат заедно, както сам се беше убедил при неотдавнашно разследване. Това би могло да обясни също защо Олсен имаше мотив за убийствата в Природния парк, но не за другите. Фабел смени посоката.
— Имали ли сте напоследък някаква, да кажем странна кореспонденция, господин Вайс? Възможно е нашият убиец — или убийци — да са потърсили контакт с вас.