Старицата лежеше както винаги неподвижна, безпомощна.
— Знаеш ли какво намерих онзи ден, майко? Стария ти костюм от Спеелдеел5. Помниш ли колко важно беше това за теб? Германските традиции за песни и танци? Наистина вярвам, че може да ти потрябва. — Той замълча. — Искаш ли да ти почета, мамче? Приказките на Братя Грим? Ще го направя, като се приберем. През цялото време. Както преди. Нали единствените книги, които бе допуснала вкъщи, бяха Библията и приказките на Братя Грим? Бог и Германия. Само от това имахме нужда в нашето домакинство… — Той замълча. После гласът му спадна до нисък конспиративен шепот. — Причиняваше ми болка, мамче. Толкова силна, че понякога мислех, че умирам. Биеше ме толкова жестоко, и повтаряше през цялото време, че съм некадърен. Нищожество. Не спираше. Когато бях юноша и после докато възмъжавах, ти ми повтаряше, че съм безполезен. Че не заслужавам ничия любов. Казваше, че затова не мога да създам трайна връзка. — Шепотът се превърна в съскане. — Е, не беше права, стара кучко. Мислеше, че винаги сме сами, когато ме пребиваше. Ама не бяхме. Той винаги беше там. Моят приказен брат. Невидим. Не беше говорил толкова, толкова отдавна. После го чух. Аз го чух, ти не можеше. Той ме спаси от твоите побоища, чудесен, сияен свят. Правдив свят. А после открих истинското си изкуство, с негова помощ. Преди три години, помниш ли? Момичето. Момичето, което трябваше да ми помогнеш да погребем, защото беше ужасена от скандала, от позора да имаш син в затвора. Мислеше, че можеш да ме контролираш. Но той беше по-силен… И е по-силен, отколкото можеш да си представиш.
Той се облегна назад на стола си и огледа тялото й от главата до пръстите на краката. Когато заговори, гласът му вече не беше шепнещ, а равен, студен, застрашителен.
— Ти ще бъдеш моят шедьовър, майко. Моето най-хубаво произведение. То ще бъде над всичко друго, което съм правил за теб. С него ще ме запомнят.
48.
Пладне, вторник, 20 април
Полицейско управление, Хамбург
Превръзката отстрани на главата на Вернер беше малка, бузата му вече не беше подута, но около раната все още имаше тъмно петно. Фабел се беше съгласил да го върне на работа само при условие, че ще стои в отдела и ще помага да се обработват и сглобяват доказателствата, които събираше активният екип. И само ако той лично ограничава часовете му. Методичният стил на Вернер подхождаше идеално за пресяване на чудноватите писма и имейли, които теориите на Вайс привличаха като магнит. Досега газенето през това бунище беше вързало Ханс Рьотгер и Петра Маас. Бяха изровили куп чудаци, които трябваше да бъдат проверени, нарастваше грамадата от предстоящи разпити.
Всъщност Фабел се радваше на връщането на Вернер в екипа точно, колкото и на Ана. Обаче се чувстваше безотговорен, че позволява на двама ранени офицери да се върнат на постоянни дежурства. Реши да ги компенсира, като им издейства допълнителен платен отпуск, след като приключат случая.
Двамата с Вернер прегледаха дъската с данни. Резултатът от разследването досега беше обезкуражаващ. Фабел беше принуден да използва в свой интерес медийния шум, предизвикан от убийството на Лаура фон Клостерщад: снимката на Олсен се появи във всички новини и вестници като лице, с което полицията в Хамбург иска да говори във връзка с убийствата. Беше наредил Ана и Хенк Херман да разпитат Лео Кранц, фотографа, който преди десет години беше имал връзка с Лаура фон Клостерщад. Но Кранц беше в командировка, отразяваше англо-американската окупация на Ирак. От офиса му потвърдиха, че е бил в Близкия изток по време на убийствата. Фабел разказа за срещата си с Вайс, за която Вернер му напомни, и обясни, че Фендрих остава в периферията на разследването.
— Това, което най-много ме тревожи около учителя — каза Фабел, — е фактът, че майка му е починала преди шест месеца. В своя психопрофил на убиеца Сузане допуска, че в интервала между първото и второто убийство на убиеца е оказвано някакво възпиращо влияние от доминантна личност, съпруга или майка, която може междувременно да е починала.
— Не знам, Ян. — Вернер обърна стол от близкото бюро с лице към дъската и седна на него. Лицето му изглеждаше сиво, уморено. За пръв път Фабел осъзна, че Вернер остарява. — Фендрих е проверяван солидно два пъти. Той просто не пасва. А този тип Вайс… Не смяташ ли, че си имаме поп с клисар? Вайс дърпа конците, а Олсен извършва убийствата? И преди сме се сблъсквали с това.
5
Традиционен фолклорен празник в Северна Германия на „водните хора“ — лодкарите и моряците, свързан с песни, танци и специални костюми. — Б.пр.