— Сега мога ли да се обърна към вас е един въпрос, ако позволите, разбира се — изведнъж съвсем неочаквано попита Фетюкович, — от какво беше направен онзи балсам или, така да се каже, онзи цяр, с който същата вечер преди лягане, както е известно от предварителното следствие, сте разтрили болния си кръст, с надеждата да се излекувате с това?
Григорий погледна тъпо питащия и като помълча малко, измънка:
— Имаше градински чай вътре.
— Само градински чай ли? Не можете ли да си спомните нищо друго?
— Имаше и живовляк.
— И пипер може би? — продължаваше да пита Фетюкович.
— Имаше и пипер.
— И тъй нататък. И всичко това с водка?
— Със спирт.
В залата се разнесе сдържан смях.
— Виждате ли, дори със спирт. Като си натрихте кръста, останалото съдържание на бутилката благоволихте да изпиете с една благочестива молитва, известна само на вашата съпруга, нали така?
— Изпих го.
— Колко горе-долу изпихте? Приблизително? Чашка, две? — Трябва да имаше една голяма чаша.
— Голяма чаша. А може би чаша и половина?
Григорий млъкна. Той сякаш разбра нещо.
— Чаша и половина чист спирт — не е лошо, а? Може и „райски врата отворени“ да се видят, а не само вратата за градината, а?
Григорий все мълчеше. В залата премина сдържан смях. Председателят се поразмърда.
— Помните ли добре — задълбочаваше се все повече и повече Фетюкович — дали лежахте, или не в минутата, когато видяхте отворена вратата на градината?
— Бях на крака.
— Това още не е доказателство, че не сте спели (все повече и повече тих смях в залата). Можехте ли например да отговорите в тази минута, ако някой ви попиташе за нещо, да речем например, коя година сме сега?
— Това не знам.
— А коя година сме сега от нашата ера, след Христа, не знаете ли?
Григорий седеше объркан, гледайки право в очите мъчителя си. Колкото и да е чудно, но изглежда, че той наистина не знаеше коя година е.
— Но може би знаете колко пръсти имате на ръката си?
— Аз съм човек зависим — изведнъж високо и натъртено издума Григорий, — щом е угодно на началството да се подиграе с мене, трябва да го изтърпя.
Фетюкович като че се сепна малко, но се намеси и председателят и наставнически припомни на защитника, че трябва да задава по-подходящи въпроси. Фетюкович, след като го изслуша, се поклони с достойнство и заяви, че е свършил разпита си. Разбира се, и у публиката, и у съдебните заседатели можеше да остане малко червейче на съмнение в показанията на един човек, който е имал възможност „да види райските врати“289 в състояние на известно лечение и освен това, който дори не знае коя година сме сега от Рождество Христово; тъй че защитникът все пак постигна целта си. Но преди излизането на Григорий стана още нещо. Председателят се обърна към подсъдимия и го попита: няма ли да отбележи нещо по повод дадените показания.
289