Марк кисело се подсмихна.
— Да купиш тялото ми ли се опитваш?
— Защо ми е? Не си толкова висок, колкото предполагат моите… нашите гени. А и без това всичките ми кости ще са синтетични. Нямам никаква полза от теб.
— Можеш да ме използваш за резерва. В случай на инциденти.
Майлс разпери ръце.
— Вече и сам не си вярваш. Но предложението ми все още е в сила. Ела с мен при „Дендарии“ и ще те скрия. Ще те откарам у дома. Там можеш спокойно да решиш какъв да е истинският Марк.
— Не искам да се срещам с онези хора — безизразно отвърна Марк.
Говореше за майка му и баща му. Майлс със закъснение осъзна това. Иван явно губеше нишката на разговора.
— Струва ми се, че ще реагират нормално. В крайна сметка те вече са в теб. Не можеш… не можеш да избягаш от себе си. — Той замълча, после опита отново: — Ако имаше възможност, какво щеше да направиш?
Марк се намръщи още повече.
— Щях да унищожа търговията с клонинги на Джаксън Хол.
— Хм. — Майлс се замисли. — Това ще е доста сложно. Все пак какво можеш да очакваш от наследници на колония, създадена като пиратска база? Те естествено са се превърнали в аристокрация. Някой път трябва да ти разкажа една-две случки с твоите предци, които няма да откриеш в официалната история… — Очевидно Марк бе наследил от Гален жажда за справедливост, по-силна от самия него. — Такава цел в живота определено няма да ти остави много свободно време. Как ще я постигнеш?
— Не зная. — Клонингът, изглежда, се стъписа от този практичен аспект на въпроса. — Ще взривя лабораториите. Ще спася децата.
— Добра тактика, слаба стратегия. Те просто ще ги построят пак. Трябва ти нещо повече от физическа атака. Ако откриеш начин да я направиш неизгодна, търговията сама ще замре.
— Как? — на свой ред го попита Марк.
— Чакай да помислим… На първо място, клиентите. Неетични богаташи. Едва ли можеш да се надяваш да ги убедиш да предпочетат смъртта, нали? Освен ако медицината не откритие средство за удължаване на живота.
— Мога и просто да ги убивам — изръмжа клонингът.
— Вярно е, но като цяло не е практично. Такива хора обикновено имат телохранители. Рано или късно някой от тях ще убие теб и всичко ще свърши. Виж, трябва да има безброй възможности. Не се хващай за първата, която ти дойде наум. Например, да речем, че се върнеш с мен на Бараяр. Като лорд Марк Воркосиган, можеш да очакваш след време да натрупаш лична и финансова мощ. Да довършиш образованието си — да се подготвиш добре, за да атакуваш проблема стратегически, а не просто да се хвърлиш към първата срещната стена и да си разбиеш главата.
— Никога няма да отида на Бараяр — изсумтя Марк.
„Да, изглежда, че и най-хубавите жени в галактиката са напълно съгласни с теб… може би си по-умен, отколкото смяташ. — Майлс въздъхна. — Куин, Куин, Куин, къде си?“ В коридора навън полицаите товареха последните тела върху гравитоносилка. Скоро щеше да настъпи развръзката.
Майлс забеляза, че братовчед му го наблюдава.
— Съвсем си се побъркал — убедено каза Иван.
— Защо? Не смяташ ли, че е време някой да се заеме с ония копелета на Джаксън Хол?
— Естествено, но…
— Аз не мога да огрея навсякъде. Но бих могъл да подкрепя проекта — Майлс погледна Марк, — ако окончателно си се отказал да се правиш на мен, разбира се. Е?
Клонингът зяпаше дисплея.
— И ти можеш да го направиш. Цяло чудо е, че не се опитваш да се смениш с мен. — Марк го погледна и подозрението отново се разгоря в очите му.
Насмалко да се засмее. Какво изкушение! Да се облече в цивилни дрехи, да влезе в метрото и да изчезне с кредитен чек за половин милион марки в джоба. Да стане свободен… Погледът му попадна върху мръсната имперска униформа на Иван, символ на тяхната служба. „Човек се познава по делата му…“ Не. Най-грозният син на Бараяр предпочиташе да остане негов герой. А не да се свре в някоя дупка и да остане анонимен.
Като ставаше дума за дупки, бе крайно време да изпълзят от тази. Последният от полицейския боен взвод се скриваше зад завоя на коридора след гравитоносилката. Скоро щяха да се появят техниците. Трябваше да побързат.
— Да вървим — каза Майлс, изключи скенера и взе фенерчето си.
Иван облекчено изсумтя и се пресегна да отвори люка. После повдигна Майлс на раменете си, а той на свой ред му хвърли алпинистките ремъци отново. За миг на лицето на Марк се изписа паника, когато осъзна защо може да са го оставили последен, но се успокои, щом го изтеглиха. Майлс прибра скенерния излъчвател в кутията, включи ръчния си комуникатор и прошепна: