Тъй като се беше разминал с куриера в кафенето, това съобщение не изненада особено Майлс.
— Да, господин комодор?
— Изглежда, че независим наемнически флот, който действа в района на Сектор четири вероятно по договор с някое субпланетно правителство, е преминал от партизанска война към чисто пиратство. Блокирали пространствено-времевия изходен пункт и вече не само спирали и претърсвали корабите, но и ги конфискували. Преди три седмици отвлекли пътнически кораб, регистриран на Тау Кит. Дотук добре, но после на някой умник сред тях му хрумнала идеята да увеличат доходите си, като задържат пътниците, за да получат откуп. Няколко планетни правителства, чиито граждани са в плен на пиратите, пратили група за преговори, ръководена от представители на Тау Кит.
— Какво общо имаме ние, господин комодор? — Сектор IV се намираше далеч от Бараяр, ала Майлс се досещаше какво ще последва. Иван обаче умираше от любопитство.
— Сред пътниците случайно имало единайсет бараярски поданици — включително съпругата на министъра на тежката промишленост лорд Ворвейн и трите им деца. Тъй като бараярците са малцинство сред двеста и шестнайсетте пленници, на Бараяр било отказано ръководството на групата за преговори. Освен това неприятелски правителства не разрешили на флота ни да премине през три от необходимите пространствено-времеви възела по най-краткия път от Бараяр до Сектор четири. Другият маршрут ще отнеме четири месеца. От Земята вашите „Дендарии“ могат да пристигнат в района за по-малко от две седмици.
Дестанг замислено свъси вежди. Иван изглеждаше очарован.
— Имате заповед да освободите поданиците на императора и колкото може повече граждани на други планети, както и да вземете съответните мерки, за да не позволите на пиратите да продължат престъпната си дейност. Тъй като в момента водим изключително важни преговори с Тау Кит, те не трябва да научат кой е автор на спасителната операция, в случай че, хм, нещо се обърка. Изглежда, че щабът оставя изцяло на вас да прецените как да постигнете тези цели. Тук е цялата разузнавателна информация, която са успели да съберат. — Той най-после му подаде диска и Майлс нетърпеливо го взе. Иван завистливо го погледна. Дестанг извади от джоба си още нещо и го протегна над пулта като човек, на когото току-що са изтръгнали черния дроб. — Куриерът донесе още един кредитен чек за осемнайсет милиона марки. За разходите ви през следващите шест месеца.
— Благодаря ви, господин комодор!
— След като свършите, трябва да се явите на Ориънт Стейшън и да докладвате на комодор Ривик, началник щаб на Сектор четири. Ако имам късмет, когато наемниците ви се завърнат в Сектор две, аз вече ще съм се пенсионирал.
— Тъй вярно, господин комодор. Благодаря, господин комодор.
Дестанг се обърна към Иван.
— Лейтенант Ворпатрил.
— Господин комодор? — Иван ентусиазирано застана мирно. Майлс понечи да възрази, като се аргументира с абсолютната невинност, неопитност и лековерност на братовчед си, но се оказа излишно. Дестанг продължително го изгледа и въздъхна.
— Няма значение.
После се обърна към Галени, който стоеше неподвижно. Сутринта тримата бяха пристигнали в посолството преди комодора, бяха се изкъпали, а двамата бараярски офицери се бяха преоблекли в чисти униформи и бяха написали лаконичните си доклади, които Дестанг току-що бе прочел. Но не бяха успели да се наспят. Още колко небивалици можеше да понесе шефът на секторния щаб преди да достигне до точката на кипене?
— Капитан Галени — започна той, — вие не изпълнихте моята заповед да не напускате посолството. Тъй като Воркосиган на практика е извършил същото нарушение, но ще избегне наказанието, това ме поставя пред сериозна дилема. Смекчаващо вината ви обстоятелство е отвличането на Ворпатрил. Неговото спасяване, както и смъртта на враг на Бараяр са единствените реални резултати от снощните… операции. Всичко останало са чисти предположения, недоказуеми твърдения за вашите намерения и психическо състояние. Освен ако не се съгласите да се подложите на разпит с фаст-пента и окончателно да отхвърлите съмненията.
На лицето на Галени се изписа отвратено изражение.
— Това заповед ли е, господин комодор?
Капитанът, осъзна Майлс, беше готов да подаде оставката си — тъкмо сега, когато бяха дадени толкова много жертви. „Не, не! — Той запрехвърля наум отчаяни аргументи. — Това накърнява офицерското достойнство, господин комодор! — Или дори: — Ако го подложите на разпит, трябва да подложите и мен… Всичко е наред, Галени, аз отдавна се отказах от достойнството си…“ Само че специфичната реакция на Майлс към фаст-пента правеше предложението абсолютно излишно. Той прехапа език и зачака.