Дестанг изглеждаше раздвоен.
— Не — след продължително мълчание каза той. — Но това означава, че моят доклад, както и вашият, Воркосиган, и този на Ворпатрил, ще бъдат пратени на Саймън Илян. Няма да приключа този случай. Не съм заслужил военния си чин, като съм се плашил от военни решения, нито ненужно съм се замесвал в политиката. Вашата… вярност, също като съдбата на клонинга на Воркосиган, се превърна в прекалено двусмислен политически въпрос. Не съм убеден в жизнеността на проекта за интегриране на Комар, но нямам намерение да го саботирам. Така че докато случаят остава висящ и при отсъствието на доказателства за измяна, вие ще продължите да изпълнявате задълженията си в посолството. Недейте да ми благодарите — мрачно прибави комодорът, докато Майлс се усмихваше, Иван се мъчеше да сподави смеха си, а лицето на Галени едва забележимо се отпускаше — правя го по молба на посланика. Свободни сте.
Майлс овладя желанието си да избяга преди Дестанг да е променил решението си, а отдаде уставно чест и заедно с останалите се запъти към вратата. Преди да излязат, комодорът прибави:
— Капитан Галени?
— Господин комодор?
— Моите съболезнования. — Думите може и да бяха изречени неохотно, но очевидно бяха искрени.
— Благодаря, господин комодор. — Гласът му не изразяваше абсолютно никакви чувства, но капитанът все пак успя да се насили и кимна.
В шлюзовете и коридорите на „Триумф“ се носеше глъчката на завръщащите се наемници. Техническите екипи свършваха с подготовката на кораба и товареха последните провизии. Беше шумно, но не хаотично, решително и енергично, но не припряно. Това бе добър признак, като се имаше предвид колко време бяха бездействали.
Неотлъчно следван от Ели, Майлс беше обсипан с любопитни въпроси още в момента, в който стъпи на борда. „Каква е новата операция, господин адмирал?“ Слуховете се разпространяваха с удивителна скорост. Той отпращаше любопитните с един и същ отговор: „Да, сключихме нов договор, да, напускаме орбита. Веднага щом се приготвите. Готов ли си, приятел? Останалите от взвода ти готови ли са? Тогава е най-добре да им помогнеш…“
А после Майлс видя началник-щаба си — с цивилни дрехи и пътническа чанта — и викна:
— Тънг! Сега ли се връщаш?
— Всъщност тъкмо тръгвам. Оусън не ви ли съобщи, господин адмирал? От една седмица се опитвам да се свържа с вас.
— Какво? — Майлс го дръпна настрани.
— Подадох си оставката. Най-после излизам в пенсия.
— Какво? Защо?
Тънг се усмихна.
— Можете да ме поздравите. Ожених се.
— Честито — смаяно възкликна Майлс. — Хм, кога?
— По време на отпуската, разбира се. Всъщност тя е моя втора братовчедка. Вдовица. Има туристически кораб на Амазонка. Тя е капитан и готвач. Пържи страхотни свински филенца. Но започва да остарява — трябва й помощ. — Якият Тънг определено бе подходящ за целта. — Ще работим заедно. По дяволите — продължи той, — когато доизплатите „Триумф“, дори можем да си позволим да минем и без туристите. Ако някога ви се прииска да покарате водни ски, отбийте се.
А пираните мутанти можеха да доизядат каквото останеше от тялото му. Майлс си представи как Тънг прекарва старостта си на палубата с едрогърдата — не се съмняваше, че е едрогърда — си жена в скута, с чаша в едната ръка и набучено на вилица свинско филенце в другата, но в същото време мрачно си помисли: а) какво щеше да струва на флота да изкупи акциите на Тънг от „Триумф“ и б) как щеше да запълни огромната празнота в командната си структура.
Нечленоразделното ломотене, задъхването или тичането наоколо в малки кръгове не бяха адекватни реакции, така че той любопитно попита:
— Хм… сигурен ли си, че няма да ти писне?
Тънг — по дяволите тези негови проницателни очи — сниши глас и отговори на действителния му въпрос:
— Нямаше да напусна, ако не смятах, че ще се справиш. Ти научи много неща, синко. Просто продължавай така. — Той отново се усмихна. — Освен това имаш преимущество, каквото не притежава никой друг наемнически командир в галактиката.
— Какво? — захапа въдицата Майлс.
— Не се нуждаеш от печалби.