Тези предпазливи думи и сардоничната му усмивка говореха, че Тънг отдавна е разбрал кой е истинският им работодател. После Тънг отдаде чест и се сбогува.
Майлс мъчително преглътна и каза:
— Ели… Свикай съвещание в разузнавателния отдел за след половин час. Трябва колкото може по-скоро да пратим разузнавачи да проучат пътя ни. Няма да е зле преди да пристигнем да внедрим наши хора във вражеската организация.
Той замълча, когато осъзна, че в момента пред него стои най-подходящият за тази операция разузнавач във флота му. Отново да я отдалечи от себе си, да я изложи на опасност — „Не, не!“ — такава бе непреодолимата логика. Като негова телохранителка, Куин просто разхищаваше дарбите си. Майлс се насили да продължи, сякаш не е имал никакви съмнения.
— Те са наемници и навярно някой от нашите хора лесно ще успее да се присъедини към тях. Ако намерим човек, който убедително да имитира престъпно-шизоидното мислене на тези пирати…
Редник Данио, който минаваше през коридора, спря, за да му отдаде чест.
— Благодаря, че платихте гаранцията ни, господин адмирал. Аз… всъщност не го очаквах. Няма да съжалявате, господин адмирал, заклевам се.
Майлс и Ели се спогледаха.
— Твой е — каза Майлс.
— Ясно — отвърна Куин. — А после?
— Накарай Торн преди да напуснем земна орбита да качи от местната комуникационна мрежа всичко за това отвличане. Възможно е някои подробности да са убегнали на имперския щаб. — Той потупа диска в джоба си, въздъхна и се съсредоточи върху предстоящата задача. — Поне това би трябвало да е по-лесно, отколкото ваканцията ни на Земята. Чисто военна операция — никакви роднини, никаква политика, никакви финанси. Добрите срещу лошите.
— Страхотно — каза Куин. — Ние кои сме?
Когато флотът напусна орбита, Майлс все още обмисляше отговора си.