— Финансови проблеми ли имате, адмирале? — попита инженерът.
— Ни най-малко — без да му мигне окото, излъга Майлс. Носещите се слухове за затрудненията на „Дендарии“ можеха да навредят на много по-важни неща от този ремонт. — Добре. Ще преведа сумата на сметка, контролирана от банката. — Ако той нямаше да е в състояние да използва парите си, поне нямаше да може и „Кеймър“.
Докато вървяха към офиса на инженера, Майлс спря за миг при един илюминатор, от който се разкриваше прелестна гледка към Земята. Инженерът се усмихна и любезно, дори гордо го изчака.
Земята. Старата романтична древна Земя, огромната синя сфера. Майлс винаги бе вярвал, че някой ден ще я посети, макар и определено не при такива обстоятелства.
Земята продължаваше да е най-голямата, най-богатата, най-разнообразната и най-гъсто населената планета в целия пространствено-времеви възел на човечеството. От галактическа гледна точка, отсъствието на удобни изходни точки в местното слънчево пространство и на централизирано управление я правеше незначителна във военно и стратегическо отношение. Ала Земята продължаваше да царува, ако не да управлява, в областта на културата. По-обезобразена от войни, отколкото Бараяр, също толкова технически напреднала, колкото колонията Бета, тя бе притегателен център на религиозно и светско поклонничество — и по тази причина тук бяха събрани основните посолства на всички светове, които можеха да си го позволят. Включително, помисли си Майлс, като гризеше нокътя на показалеца си, на Сетаганда. Адмирал Нейсмит трябваше да направи всичко възможно, за да избягва срещите с враговете си.
— Господин адмирал? — извади го от унеса му Ели Куин. Той се усмихна, вдигнал поглед към изваяното й лице, най-красивото, което й бяха осигурили парите му след плазменото изгаряне. И въпреки гения на хирурзите, все същата Ели. Ех, да можеше да изкупи така всички жертви! — Комодор Тънг ви чака на комуникационния пулт — съобщи тя.
Усмивката му изчезна. Какво имаше пък сега? Майлс се извърна от илюминатора, последва я в офиса на инженера и каза любезно, но категорично:
— Бихте ли ни извинили, моля?
Над видеоплочата се появи широкото лице на втория му заместник.
— Да, Ки?
Вече в цивилно облекло, Ки Тънг отсечено кимна.
— Току-що уредих приемането на деветимата тежко ранени в рехабилитационния център. Общо взето, прогнозите са добри. Освен това смятат, че ще успеят да възкресят четирима от осмината замразени мъртви. Ако имаме късмет, може би дори петима. Лекарите мислят, че след като нервната тъкан се възстанови, ще са в състояние да поправят скоковия имплант на Деми. Не безплатно, разбира се… — Тънг назова цената в галактически кредити. Майлс я обърна наум в бараярски имперски марки и тихо ахна.
Тънг сухо се усмихна.
— Да. Освен ако не се откажете. Това ще ни струва повече от всичко останало.
Майлс сбърчи вежди и поклати глава.
— Във вселената има много хора, от които с готовност ще се откажа, но ранените ми воини не са сред тях.
— Благодаря — отвърна Тънг. — Съгласен съм с вас. Добре. Вече съм почти готов за тръгване. Само трябва да подпиша разписка, че поемам лична отговорност за сметката. Убеден ли сте, че ще получите парите, които ни дължат за операцията на Дагула?
— Веднага ще се заема с това — обеща Майлс. — Подпиши се. Аз ще уредя въпроса.
— Слушам, господин адмирал. Може ли после да изляза в домашна отпуска?
Тънг земянина, единственият човек от Синята планета, когото Майлс познаваше. Навярно тъкмо на това се дължеше подсъзнателното благоразположение, което изпитваше към Земята.
— Колко отпуска ти се е събрала, Ки? Около година и половина, нали? — „Платена отпуска, уви“ — прибави някакъв гласец в ума му, но Майлс не му обърна внимание. — Можеш да я вземеш цялата.
— Благодаря. — Лицето на Тънг грейна. — Преди малко разговарях с дъщеря си. Имам внук!
— Честито — отвърна Майлс. — Това първият ти внук ли е?
— Да.
— Тогава тръгвай. Ако се появи нещо, ще се справим и сами. Ти си незаменим единствено в битка, нали? Хм… къде ще отседнеш?
— При сестра ми. В Бразилия. Там имам поне четиристотин братовчеди.
— Значи в Бразилия? Добре. — Къде се намираше Бразилия, по дяволите? — Приятно прекарване.
— Благодаря. — Тънг небрежно отдаде чест и лицето му изчезна от видеоплочата.
— По дяволите! — въздъхна Майлс. — Не ми се иска да го изгубя, дори да е заради отпуска. Е, той я заслужава.