И двамата с Иван излязоха.
Преди да изключи пулта, Майлс прегледа документите, свързани с бащата на Галени. След като бяха убили сестра му, Гален бе станал активен лидер на комарската Съпротива. Оцелялото богатство на някога гордото семейство окончателно се бе изпарило по време на кръвопролитието въстание, избухнало шест години по-късно. Старите архиви на бараярската Служба за сигурност ясно показваха за какво е отишла част от него — контрабандно оръжие, заплати и разноски на терористичната армия, по-късно подкупи за изходни визи и емигриране. Но бащата на Галени не бе успял да напусне планетата — беше загинал при взрива на една от собствените си бомби по време на последната безплодна атака срещу бараярския щаб. Заедно с него бе умрял и по-големият му син.
Майлс потърси в архивите, но за свое облекчение не успя да открие други членове на рода Гален сред живеещите на Земята емигранти, посочени в списъците на посолството.
Разбира се, през последните две години капитанът беше имал достатъчно възможности да редактира файловете.
Майлс заразтрива слепоочията си. Болеше го главата. Според архива Галени бил петнайсетгодишен, когато угаснали последните пламъци на въстанието. Прекалено млад, надяваше се той, за да е участвал активно. Дори да бе участвал, Саймън Илян сигурно знаеше за това. Майлс затвори файла.
Той остави Иван да се занимава с местната полиция. Наистина, историята с клонинга отчасти го предпазваше от вероятността да срещне едни и същи хора под различните си самоличности, но нямаше смисъл да рискува.
Полицията прие изчезването на военния аташе с необходимата сериозност и обеща изцяло да съдейства на посолството. Дори изпълни молбата на посланика да не дава гласност на случая. Тъй като ченгетата щяха да се заемат с всички рутинни дейности, като идентифициране на човешки останки, открити в кофи за смет, Майлс реши да играе ролята на официален детектив в самото посолство. Като временен шеф на сигурността, Иван ненадейно се оказа засипан с обичайните задължения на Галени.
Майлс прекара по-голямата част от първото денонощие пред комуникационния пулт и провери досиетата на комарските емигранти. За съжаление, посолството бе натрупало огромни количества такава информация. Ако изобщо имаше нещо интересно, то щеше да е скрито сред тонове маловажни данни. Това просто не беше работа за сам човек.
С премрежен от умора поглед, в два часа през нощта той се отказа, свърза се с Ели Куин и прехвърли проблема на разузнавателния отдел на „Свободните наемници от Дендарии“.
Галени щеше да изпадне в гърчове, ако научеше за източването на информация от компютрите на посолството в тези на „Триумф“. По дяволите Галени, в крайна сметка всичко това бе тъкмо заради него. Майлс предвидливо не съобщи и на Иван. Ако се стигнеше до въпроси, щеше да излезе с аргумента, че „Дендарии“ всъщност са част от бараярските сили за сигурност и следователно се касае за вътрешно прехвърляне на данни. Прати и пълното лично досие на капитана — нали ограниченият достъп до него целеше само да предпази Галени от предразсъдъците на бараярските патриоти — а „Дендарии“ очевидно не бяха такива.
— Предай на агентите, че издирването на Галени е финансова операция — каза на Ели той. — И че ще получим пари само ако го открием. Всъщност това наистина може да се окаже вярно.
Легна си с надеждата, че през остатъка от нощта подсъзнанието му ще реши проблема, но когато се събуди, не го бяха осенили никакви нови идеи. Майлс нареди на Барт и още двама сержанти отново да проверят маршрута на куриера — другото вероятно слабо звено във веригата. После, докато чакаше да се обадят от полицията, във въображението му се развихриха още по-странни обяснения на случилото се. Той седеше в тъмната стая, нервно потрепваше с крак и се чувстваше така, сякаш главата му ще експлодира.
На третия ден го потърси Ели Куин.
Изгарящ от нетърпение да види лицето й, Майлс включи холоекрана. Тя странно се подсмихваше.
— Реших, че това може да те заинтересува — каза Ели. — Капитан Торн току-що получи очарователно предложение за „Дендарии“.
— Цената също ли е очарователна? — попита той. Зъбните колелца в главата му сякаш заскърцаха, докато се мъчеше да превключи на проблемите на адмирал Нейсмит, които през последните два дни бяха останали на заден план.
— Сто хиляди бетански долара. В брой.
— О… — Това правеше близо половин милион имперски марки. — Струва ми се, ясно заявих, че този път няма да се занимаваме с нищо незаконно. И без това достатъчно сме загазили.