— Какво ще кажеш за отвличане? — Тя загадъчно се изкикоти.
— Категорично не!
— О, в този случай ще направиш изключение — с ентусиазирана увереност отвърна командир Куин.
— Ели… — предупредително изсумтя Майлс.
Тя дълбоко си пое дъх, за да овладее иронията си, макар че очите й продължиха да блестят.
— Но, Майлс, нашите тайнствени и богати непознати искат да наемат адмирал Нейсмит да отвлече лорд Майлс Воркосиган от бараярското посолство.
— Трябва да е някакъв капан — нервно каза Иван, докато насочваше наетата от Ели наземна кола през различните градски равнища. Нощният Лондон сияеше от светлини, които хвърляха сенки под прозрачния купол на автомобила.
Сивата сержантска униформа от „Дендарии“, която носеше Иван, му стоеше също толкова добре, колкото и бараярската, мрачно отбеляза Майлс. Братовчед му просто изглеждаше добре във всякаква униформа. Седнала от другата му страна, Ели приличаше на негова близначка. Тя се преструваше на спокойна и протягаше гъвкавото си тяло, небрежно провесила едната си ръка над главата на Майлс. Но пак бе започнала да си гризе ноктите. Майлс седеше помежду им, облечен в зелената униформа на лорд Воркосиган, и се чувстваше като увехнал лист маруля между две филии мухлясал хляб. Беше прекалено уморен за такива среднощни забавления.
— Разбира се, че е капан — потвърди Майлс. — И трябва да открием кой и защо го е устроил. И какво му е известно. Дали са го устроили, защото смятат адмирал Нейсмит и лорд Воркосиган за две отделни личности? А ако е вярно обратното, дали това ще разкрие връзката на Бараяр със „Свободните наемници от Дендарии“ в бъдещи операции?
Ели вдигна очи и срещна погледа му. Наистина. Какво бъдеще ги очакваше, ако играта с Нейсмит бе свършила?
— А може би — услужливо прибави Иван — отговорът е съвсем банален. Например местни престъпници, които искат да вземат откуп. Или да е някакъв наистина сложен план — например сетаганданците да се опитват да противопоставят адмирал Нейсмит и Бараяр с надеждата, че ние ще имаме по-голям късмет и ще успеем да го очистим. Или пък…
— А може би ти си злият гений, който стои зад всичко това, Иване — добродушно предположи Майлс, — и се избавяш от конкурентите си, за да заграбиш цялото посолство за себе си.
Ели рязко го изгледа, за да се увери, че се шегува. Иван просто се усмихна.
— А, тази версия ми харесва.
— Сигурно е само, че това не е сетагандански опит за покушение — въздъхна Майлс.
— Ще ми се да бях също толкова убедена — измърмори Ели. Беше четвъртата нощ след изчезването на Галени. Трийсет и шестте часа, изтекли от получаването на тази странна оферта, бяха дали на Ели време за размисъл и тя вече не й се струваше толкова примамлива.
— Помислете логично — настойчиво каза Майлс. — Сетаганданците или все още ме смятат за двама души, или не. Те искат главата на адмирал Нейсмит, а не на сина на бараярския премиер-министър. Убийството на лорд Воркосиган може да доведе до нова кървава война. Всъщност ще се убедим, че прикритието ми е провалено, в деня, в който прекратят опитите си да очистят Нейсмит и вместо това вдигнат страхотен шум за насочените срещу тях операции на „Дендарии“. За нищо на света не биха пропуснали тази дипломатическа възможност. Особено сега, когато предстоят преговори за право на преминаване през Тау Кит. В състояние са за един миг да съсипят цялата ни галактическа търговия.
— Възможно е да се мъчат да докажат връзката с теб като първа фаза от точно този план — замислено рече Иван.
— Не казвам, че не са сетаганданците — меко възрази Майлс. — Казвам само, че ако е така, те не се опитват да ме убият.
Ели изпъшка.
Той си погледна часовника.
— Време е за последната проверка.
Командир Куин включи комуникатора на китката си.
— Виждаш ли ни, Бел?
Високият глас на капитан Торн се разнесе от гравитокара, който ги следваше във въздуха:
— Не ви изпускам от поглед.
— Добре, продължавайте да ни покривате. Това е последната връзка преди да ви кажем да се спуснете.
— Ще чакаме. Край на връзката.
Майлс нервно потърка тила си. Забелязала движението му, Куин отбеляза:
— Не горя от желание да задействаме капана, като ги оставим да те хванат.
— Нямам намерение да им позволя. В момента, в който се появят, Бел ще се спусне и в капана ще се озоват самите те. Но ако не се опитат веднага да ме убият, бихме могли да научим много, като ги оставим донякъде да продължат с плана си. От гледна точка на, хм, положението в посолството, навярно ще си струва риска.