— Това като че ли е била единствената ви възможност да избягате.
— Така беше — потвърди той.
„Беше“ — да. След опита за бягство похитителите им сигурно бяха удвоили вниманието си. Майлс нямаше намерение да проверява. Ако го пребиеха като капитана, окончателно щяха да го осакатят.
Галени замислено погледна към заключената врата.
— В известен смисъл дори е забавно. Никога не знаеш кога ще се отвори и дали ще ти донесат вечеря, или смърт.
Майлс имаше чувството, че комарецът наистина желае смъртта. „Скапан камикадзе.“ От личен опит познаваше това настроение — бе най-страшният враг на градивното стратегическо мислене.
Ала решителността му не успя да намери практичен израз, макар че той не преставаше да претегля възможностите. Иван със сигурност незабавно щеше да познае самозванеца. А може би просто нямаше да обърне внимание на допуснатите от него грешки. Щом комарците бяха изцедили от Галени цялата информация за процедурите в посолството, имаше голяма вероятност клонингът спокойно да се справи с рутинните задължения на лейтенант Воркосиган. В крайна сметка, ако наистина беше негов клонинг, това създание трябваше да е също толкова интелигентно, колкото него.
Или също толкова глупаво… Майлс се вкопчи в тази успокоителна мисъл. Щом той допускаше грешки в отчаяния си бяг през живота, същото се отнасяше и за клонинга. Въпросът бе дали някой ще успее да различи грешките им.
Ами „Дендарии“? Неговите „Дендарии“, попаднали в ръцете на… на какво? Какви бяха плановете на комарците? Какво знаеха за „Дендарии“? И как клонингът щеше да замести и лорд Воркосиган, и адмирал Нейсмит, след като те бяха измислени от Майлс?
И Ели… щом Ели не беше успяла да забележи разликата в изоставената къща, щеше ли да открие разликата в леглото? Дали онзи мръсен самозванец щеше да посмее… Но кое човешко същество от трите пола би могло да устои на покана да се позабавлява под завивката с блестяща и красива… Във въображението на Майлс се развихриха подробни сцени на клонинга, вършещ разни неща с Куин, неща, повечето от които самият той все още не бе имал време да опита. Майлс стисна ръба на пейката толкова здраво, че се уплаши да не счупи костите на пръстите си.
После се отпусна. Клонингът сигурно щеше да избягва интимни контакти с хора, които добре познаваха Майлс. Освен ако не беше нахален задник с импулсивни експериментални наклонности като онзи, когото Майлс всеки ден виждаше в огледалото. Двамата с Ели едва бяха започнали да се сближават — дали тя щеше да забележи разликата? Ако Ели… Той преглътна и се опита отново да се съсредоточи върху по-мащабния политически аспект на проблема.
Не бяха създали клонинга само за да го докарат до лудост — това беше вторично следствие. Бяха го създали като оръжие, насочено срещу Бараяр. Чрез премиер-министъра граф Арал Воркосиган срещу Бараяр, сякаш това бе едно и също. Майлс не се заблуждаваше — крайната цел на заговора далеч не беше самият той. Сещаше се за десетки начини, по които можеха да използват негов двойник срещу баща му, някои по-умерени, други ужасяващо жестоки. Майлс погледна Галени, който хладнокръвно лежеше в очакване да го убие собственият му баща. Или използваше това хладнокръвие, за да принуди баща си до го убие и да докаже… какво? Той зачеркна по-умерените възможности от списъка.
Накрая изнемогата взе връх и Майлс заспа на твърдата пейка.
Спа зле. Постоянно го събуждаше един и същ кошмар, само за да се озове в още по-кошмарна действителност, после се задействаше защитната му реакция и той отново потъваше в сънища. Окончателно изгуби представа за време, макар че когато накрая седна на пейката, схванатите му мускули и пълният му мехур предполагаха, че е спал дълго. Когато отиде в банята, за да наплиска със студена вода брадясалото си лице, мислите му вече летяха с пълна скорост и той окончателно се разсъни. Искаше му се котешкото одеяло да е при него.
Ключалката на вратата изщрака. Галени се събуди от дрямката си и също седна на пейката си с абсолютно безизразно лице. Но този път беше вечерята. Или закуската, ако се съдеше по съдържанието й: изстинали бъркани яйца, кифли, кафе в чашки от мека пластмаса. И две лъжици. Донесе им я един от младите мъже, които Майлс бе видял предната вечер. Другият стоеше на прага с изваден зашеметител. Без да откъсва очи от капитана, младежът остави подноса в края на едната пейка и бързо отстъпи назад.
Майлс предпазливо разгледа храната. Но Галени взе своята и без колебание я изяде. Дали знаеше, че в нея няма опиати или отрова? А може би това просто вече не го интересуваше. Майлс сви рамене и също започна да се храни.