Когато преглътна последните скъпоценни капки кафе, Майлс попита:
— Имате ли някаква представа каква е целта на този маскарад? Трябва да са направили и невъзможното, за да създадат този мой… двойник. Не може да е обикновен заговор.
Галени внимателно затъркаля чашката между дланите си.
— Зная само онова, което ми казаха. Но не съм убеден, че е вярно.
— Ясно, продължавайте.
— Групата на баща ми е радикално крило, отцепило се от комарската съпротива. От години не поддържали контакт с другите и това е една от причините, поради които ние, бараярската служба за сигурност — на устните му заигра бледа иронична усмивка, — не сме ги засекли. През последното десетилетие главното течение постепенно загуби инерция. Децата на изгнаниците не си спомнят Комар и са израснали като граждани на други планети. А по-възрастните, хм, те просто остаряват. Измират. И тъй като положението в родината не е чак толкова лошо, няма и нови попълнения. Ресурсите им бързо се изчерпват.
— И това явно кара радикалите да предприемат някакви действия. Докато все още имат шанс — отбеляза Майлс.
— Да. Защото са притиснати до стената. — Галени бавно смачка чашката в юмрука си. — Може да ги спаси само отчаян ход.
— Много странно, защото този план е подготвян в продължение на седемнайсет-осемнайсет години. Откъде са взели медицинските средства, по дяволите? Баща ви да не е лекар?
— Не — изсумтя капитанът. — Медицинският проблем е бил по-лесният, щом са откраднали тъканната проба от Бараяр. Но как са успели да го направят…
— През първите шест години от живота ми лекарите постоянно ме подлагаха на изследвания, биопсии, сканиране и рязане. В различни медицински лаборатории трябва да са запазени цели килограми от тъканите ми, достатъчно за цяла шведска маса. Това е било по-лесното. Но действителното клониране…
— Платили са на някаква незаконна медицинска лаборатория на Джаксън Хол, доколкото разбрах.
Майлс зяпна.
— О, ясно!
— Знаете ли нещо за Джаксън Хол?
— Хм, сблъсквал съм се с работата им по друг повод. Проклет да съм — сещам се също за най-вероятната лаборатория, която го е направила. Те са специалисти по клониране. Освен всичко останало извършват незаконни трансплантации на мозъци — незаконни навсякъде другаде, освен на Джаксън Хол, разбира се. Младите клонинги се отглеждат в цистерни и после им трансплантират стария мозък — стария богат мозък — и… хм, занимаваха се и с биоинженерство, но за това не мога да говоря, и… да. И през цялото време са пазили мой двойник — копелета гадни, този път ще им покажа, че не са толкова недосегаеми, колкото се мислят… — Майлс дълбоко си пое дъх, за да се успокои. Щеше да почака по-подходящ момент, за да отмъсти на Джаксън Хол. — Значи така. През първите десет-петнайсет години комарската съпротива само е инвестирала в бъдещето. Нищо чудно, че не са ги разкрили.
— Да — съгласи се Галени. — Преди няколко години са взели решение най-после да изиграят коза си. Взели клонинга — по онова време тийнейджър — от Джаксън Хол и започнали да го подготвят.
— Защо?
— Очевидно искат да нанесат удар срещу Империята.
— Какво! — извика Майлс. — Не! Не и с мен…
— Преди два дни онова… създание… ми каза, че пред мен стоял следващият император на Бараяр.
— Трябва да убият император Грегор и баща ми, за да постигнат такова… — отчаяно започна Майлс.
— И според мен — сухо отвърна Галени — те нямат търпение да го направят. — Той легна по гръб на пейката и отпусна глава върху дланите си. Очите му блестяха. — Това ще стане само през трупа ми, разбира се.
— През труповете на двама ни. Няма да посмеят да ни оставят живи…
— Струва ми се, че вчера вече го отбелязах.
— И все пак, в случай че нещо се обърка — Майлс хвърли поглед към лампата, — навярно не е излишно да имат заложници. — Той ясно произнесе това изречение, като наблегна на множественото число на последната дума. Ала се опасяваше, че от бараярска гледна точка само един от двамата е ценен като заложник. Галени не беше глупак — той също знаеше кой ще е изкупителната жертва.
По дяволите, по дяволите, по дяволите! Майлс бе попаднал в този капан, макар да знаеше, че е капан — беше се надявал да получи тъкмо тази информация, която вече знаеше. Но нямаше намерение да остане в капана. Той раздразнено потърка тила си — само да можеше да нареди на „Дендарии“ да нанесат удар срещу това… това бунтовническо гнездо…