Ключалката на вратата изщрака. Бе прекалено рано за обяд. Майлс рязко погледна натам. С мимолетната надежда да види командир Куин, дошла да го избави…
Не. Пак бяха двамата му похитители. Трети стоеше на прага с насочен зашеметител.
Единият от младежите посочи Майлс и каза:
— Ставай.
— Къде? — подозрително попита той. Можеше ли вече да е краят — да го отведат в подземния гараж и да го застрелят? Не изпитваше желание доброволно да тръгне с тях, за да го екзекутират.
Нещо подобно трябва да минаваше и през ума на Галени, защото докато двамата безцеремонно сграбчваха Майлс за ръцете, капитанът се хвърли към тях. Мъжът със зашеметителя го свали още преди да е пресякъл стаята. Галени се сгърчи на пода, оголи зъби в отчаяна съпротива, после се отпусна неподвижно.
Майлс се остави да го извлекат от килията. Ако трябваше да умре, искаше поне да остане в съзнание, за да се изплюе в очите на смъртта.
ГЛАВА 9
Когато асансьорът потегли нагоре, а не надолу, временно го изпълни облекчение. Не че не можеха да го убият и на друго място. Виж, Галени — него сигурно щяха да го очистят в гаража, за да не се наложи да влачат трупа му, но Майлс нямаше да представлява проблем за тях.
Стаята, в която го въведоха, беше кабинет, ярко осветен, въпреки поляризираните прозорци. Библиотечни инфофайлове изпълваха прозрачната лавица на стената. В ъгъла имаше обикновен комуникационен пулт. Видеоплочата показваше образ от килията на Майлс. Галени все още лежеше зашеметен на пода.
Мъжът, който предната нощ бе командвал отвличането му, седеше на тапицирана в бежово хромирана пейка пред затъмнения прозорец и разглеждаше току-що разпечатана спринцовка. Така. Разпит — не екзекуция. Или поне разпит преди екзекуция. Освен ако просто не смятаха да го отровят.
Майлс откъсна поглед от спринцовката, когато мъжът вдигна глава и го проучи с присвити очи. После за миг завъртя глава към комуникационния пулт. Именно това кратко движение и ръката, стиснала ръба на пейката, помогнаха на Майлс да направи връзката, защото иначе непознатият не приличаше много на капитан Галени, освен навярно по светлата кожа. Изглеждаше около шейсетгодишен. Късо подстригана прошарена коса, набръчкано лице, натежало от възрастта тяло. Носеше консервативни земянитски дрехи, изостанали с едно поколение от историческата тийнейджърска мода, на която Майлс се бе наслаждавал на закрития базар. Можеше да е бизнесмен или учител, всичко друго, но не и терорист.
Ако не беше убийствената му напрегнатост. В това отношение — в свитите юмруци, разширените ноздри, стиснатите устни и скованата шия — Сер Гален и Дъв Галени бяха абсолютно еднакви.
Гален се изправи и бавно обиколи Майлс с изражението на човек, който разглежда слаба скулптура. Майлс стоеше неподвижно и се чувстваше по-нисък от обикновено — по чорапи, с набола брада и мръсни дрехи. Най-после се намираше в центъра, в тайния източник, от който водеха началото си всички сполетели го през последните седмици беди. А центърът беше този човек, който обикаляше около него и го зяпаше с алчна омраза. А може би и двамата с Гален бяха центрове, като фокуси на елипса, наложени един върху друг, за да се образува някакъв дяволски съвършен кръг.
Майлс се чувстваше дребен и крехък. Гален спокойно би могъл да му счупи ръцете със същите разсеяни, нервни движения като на Ели Куин, когато си хапеше ноктите, просто за да освободи напрежението. „Дали изобщо ме вижда? Или съм само символ, представляващ врага — дали ще ме убие заради едната алегория?“
— Е — заговори Сер Гален. — Това вече е нещо истинско. Не е много впечатляващо. Какво ли е видял в теб синът ми? Но от друга страна, ти отлично представляваш Бараяр. Чудовищният син на чудовищен баща, тайният морален генотип на Арал Воркосиган от плът и кръв, така че всички да го видят. Може би в крайна сметка във вселената има някаква справедливост.
— Много поетично — отвърна Майлс, — но неточно в биологично отношение, както трябва да знаете, щом сте ме клонирали.
Гален кисело се усмихна.
— Не бих се подписал под думите си. — Той завърши обиколката и застана пред него. — Ти не си виновен, че си се родил, предполагам. Но защо не си се опълчил срещу чудовището? Той те е направил такъв, какъвто си… — Гален посочи недъгавото тяло на Майлс. — Що за диктаторско обаяние притежава онзи човек, че е успял да хипнотизира не само собствения си син, но и всички останали? — Проснатата фигура на видеоплочата очевидно привлече вниманието на възрастния мъж. — Защо си му верен? Защо му е верен Давид? Що за поквара е в състояние да накара сина ми да облече униформа на бараярски злодей и да замарширува зад Воркосиган? — Гален се опитваше да говори бодро, но в гласа му звучаха измъчени нотки.