— Защото моят баща никога не ме е изоставял в ръцете на врага — изръмжа Майлс.
Комарецът рязко отметна глава и изостави всякакви преструвки. Обърна се, върна се при пейката и взе спринцовката.
Майлс мислено изруга дръзкия си език. Ако не се беше поддал на този глупав импулс да се хване за последната дума, да отвърне на удара, можеше да остави Гален да говори и да научи нещо. Сега щеше да говори той, а комарецът — да слуша.
Двамата стражи го стиснаха за лактите. Онзи отляво нави ръкава му нагоре. Гален притисна спринцовката към вената от вътрешната страна на ръката му — изсъскване, кратка пареща болка.
— Какво е това? — едва успя да попита Майлс. Гласът му прозвуча ужасно немощно и нервно дори в собствените му уши.
— Фаст-пента, разбира се — спокойно отвърна възрастният комарец.
Майлс не се изненада, макар че вътрешностите му мъчително се свиха. Знаеше какво го очаква. В курса по фармакология в Имперската академия бе изучавал свойствата на пентазоцина или фаст-пента. Този наркотик се използваше при разпити не само от Имперската служба за сигурност, но и в цялата галактика. Почти съвършен серум на истината, неустоим, безвреден за разпитвания дори при нееднократно прилагане. Неустоим и безвреден освен за неколцината нещастници, които имаха или естествена, или изкуствено предизвикана алергичност към него. Майлс никога не беше подлаган на такива разпити, тъй като личността му се смяташе за по-ценна от секретната информация, която можеше да разкрие. Други агенти нямаха такъв късмет. Смъртта от анафилактичен шок не бе толкова героична, колкото в анихилаторната камера, обикновено запазена за шпионите.
Отчаян, Майлс зачака лудостта. Адмирал Нейсмит беше присъствал на не един разпит с фаст-пента. Наркотикът предизвикваше весело настроение и благоразположение към всички. Бе невероятно забавно за наблюдателите. След секунди мозъкът му щеше да омекне и той щеше да се превърне в олигавен идиот.
„И да си помислиш, че цели четири пъти са подлагали железния капитан Галени на това срамно мъчение. Нищо чудно, че е толкова нервен.“
Майлс усети, че сърцето му силно се разтуптява — като от свръхдоза кофеин. Зрението му почти болезнено се изостри. Очертанията на всички предмети в стаята засияха. Застанал до пулсиращия прозорец, Гален представляваше жива диаграма, електрическа и опасна, натоварена със смъртоносен волтаж, който всеки момент можеше да се разреди.
Мозъкът му не омекваше.
Сигурно изпадаше в естествен шок. Майлс за последен път си пое дъх. Дали мъчителят му изобщо щеше да се изненада…
Но-скоро се изненада самият той. Продължаваше учестено да диша. Значи не беше анафилактичен шок. Просто някаква друга наркотична реакция. Надяваше се, че фаст-пента няма да предизвика онези ужасни халюцинации, като от проклетото успокоително, което веднъж му бе дал един нищо неподозиращ лекар. Искаше му се да изкрещи. Очите му проследяваха и най-малкото движение на Гален.
Единият от стражите побутна зад него стол и го накара да седне. Майлс признателно се отпусна. Тялото му неовладяемо трепереше. Мислите му сякаш се взривяваха на парченца и отново се пренареждаха като запис на фойерверки, превъртан назад-напред на видеоплоча. Възрастният комарец се намръщи.
— Опиши процедурите за влизане и излизане от бараярското посолство.
Нямаше начин вече да не са изтръгнали тази информация от капитан Галени — сигурно просто проверяваха въздействието на наркотика.
— …на наркотика — чу собствения си глас Майлс. Проклятие. Надяваше се странната му реакция да означава, че няма неконтролируемо да излее всичките си мисли.
Сер Гален пристъпи напред, сграбчи го за косата и рязко дръпна главата му назад, после повтори през зъби:
— Опиши процедурите за влизане и излизане от бараярското посолство!
— Началник на охраната е сержант Барт — импулсивно започна Майлс. — Гаден фанатик. Никакви обноски и… — Неспособен да се овладее, Майлс заизрежда не само кодове, пароли и разположение на скенери, но и график на дежурства, лични оценки за всеки в посолството и унищожителна критика на дефектите на охранителната система. Всяка мисъл пораждаше нова в експлозивна верига. Просто не можеше да спре.
И не само това — не можеше да го спре и Гален. Инжектираните с фаст-пента обикновено асоциативно прескачаха от тема на тема и се налагаше да ги насочват с постоянни въпроси. Майлс правеше същото, но на бързи обороти. Другите жертви можеха да се контролират дори само с една дума, но едва когато комарецът няколко пъти силно го зашлеви през лицето и му изкрещя, Майлс най-после млъкна.