При разпита с наркотик не се използваха мъчения, защото весело дрогираните нещастници просто не ги усещаха. При Майлс обаче болката запулсира — ту слаба и далечна, ту изпълваща тялото и ума му като статично електричество. За свой ужас, той се разплака. После внезапно изхълца и спря.
Гален се взираше в него като хипнотизиран.
— Нещо не е наред — измърмори единият от стражите. — Не би трябвало да се държи така. Да не би да е бил подложен на някаква нова антинаркотична обработка и пентазоцинът да не му въздейства?
— Очевидно му въздейства — възрази Гален и си погледна часовника. — Не крие никаква информация. Дори ни дава повече. Прекалено много.
Комуникационният пулт настойчиво сигнализира.
— Аз ще вдигна — обади се Майлс. — Сигурно търсят мен. — И се изправи, но коленете му се огънаха и той се просна по лице на килима. Двамата стражи го изправиха и го върнаха на стола. Стаята бавно се завъртя около него. Гален натисна бутона на комуникатора.
— Аз съм — разнесе се бодрият глас с бараярски акцент на лорд Воркосиган.
Лицето на клонинга не приличаше точно на онова, което Майлс виждаше всяка сутрин в огледалото.
— Косата му е вчесана на другата страна — без да се обръща конкретно към никого, отбеляза той. — Не, това не… — Така или иначе, никой не го слушаше. Мислите му продължиха да рикошират със скоростта на светлината от огледалните стени на празния му череп.
— Как е? — Гален напрегнато се наведе над пулта.
— Едва не провалих всичко още през първите пет минути. Онзи едрият се оказа мой братовчед — с нервен, тих глас отвърна клонингът. — Извадих страхотен късмет и успях да обърна грешката си в шега. Но са ме сложили в една стая с това копеле. А той хърка.
— Съвсем вярно — без да са го питали, потвърди Майлс. — Само почакай да видиш какво е, когато сънува, че прави любов. По дяволите, ще ми се да имах сънищата на Иван. Вместо това ме спохождат само ужасни кошмари — как играя поло гол срещу адски много мъртви сетаганданци, а топката е отсечената глава на лейтенант Мурка. Тя крещеше всеки път, когато я удрях… — Никой не му обръщаше внимание.
— Ще ти се наложи да се срещаш с много хора, които са го познавали — каза Гален. — Но щом си заблудил Ворпатрил, ще успееш да…
— Винаги можеш да заблудиш Иван — отново се обади Майлс, — Ужасно е разсеян.
Гален го стрелна с ядосан поглед.
— Посолството е съвършено изолирано изпитателно поле — продължи към видеоплочата той, — преди да продължиш на самия Бараяр. Присъствието на Ворпатрил е отлична възможност за проверка. Ако заподозре нещо, ще открием начин да го елиминираме.
— Мм — неуверено изсумтя клонингът. — Преди да започнем, мислех, че си успял да ми натъпчеш в главата всичко възможно за Майлс Воркосиган. Но в последния момент установяваш, че той през цялото време е водил двоен живот. Още какво си пропуснал?
— Майлс, вече говорихме…
Майлс сепнато осъзна, че Гален се обръща към клонинга с неговото име. Може би двойникът му изобщо нямаше свое. Странно…
— Знаехме, че в подготовката ти има празноти и че ще се налага да импровизираш. Но никога не сме имали по-добра възможност от случайното му пристигане на Земята. Иначе трябваше да чакаме още шест месеца и да се опитаме да направим подмяната на Бараяр. Не. Сега или никога. — Гален си пое дъх, за да се успокои. — Добре. Значи си се справил през първата нощ.
Клонингът изсумтя.
— Да, ако не смяташ това, че се събудих полузадушен от някакво отвратително живо одеяло.
— Какво? А, живата кожа. Не я ли е дал на приятелката си?
— Явно не. Едва не се подмокрих от страх преди да се сетя какво е това. Събудих братовчеда.
— Той заподозря ли нещо? — нервно попита Гален.
— Излъгах го, че съм сънувал кошмар. Изглежда, често му се е случвало.
Майлс кимна.
— Нали тъкмо това ви казвах. Отсечени глави… счупени кости… обезобразени роднини… необичайни промени на важни части от тялото ми… — Наркотикът очевидно оказваше странно въздействие върху паметта му — несъмнено тъкмо това го правеше толкова ефикасен за разпити. Спомняше си последните си кошмари далеч по-ясно, отколкото в нормално състояние. Радваше се, че обикновено бързо ги забравя.
— На сутринта Ворпатрил спомена ли нещо за това? — попита Гален.
— Не. Опитвам се да не приказвам много.