— Това не отговаря на ролята — услужливо отбеляза Майлс.
— Преструвам се, че съм изпаднал в слаб пристъп на една от онези депресии, за които пишеше в психологичния му портрет — между другото, кой е този?
— Самият Воркосиган. Инжектирахме му фаст-пента.
— А, добре. Неговите наемници цяла сутрин ми звънят по секретен комуникатор. Искат заповеди.
— Разбрахме се да избягваш наемниците.
— Чудесно, ти им го кажи.
— Кога ще си готов да се върнеш на Бараяр?
— Не достатъчно скоро, за да избегна напълно „Дендарии“. Съобщих на посланика, но изглежда, че Воркосиган е поел отговорността за издирването на капитан Галени. Той се изненада, че искам да замина, затова засега го отложих. Капитанът съгласи ли се да ни съдейства? В противен случай ще трябва да фалшифицирате заповедта за завръщането ми и да я дадете на куриера или нещо подобно.
Гален видимо се поколеба.
— Ще видя какво мога да направя. Междувременно ти продължавай да се опитваш.
„Гален не знае ли, че ни е известно за предателството на куриера?“ — с почти нормална яснота си помисли Майлс. Успя да се сдържи и произнесе думите почти недоловимо.
— Ясно. Ти ми обеща, че ще го оставиш жив, докато не замина, за да можем да му задаваме някои въпроси. Сега ме интересува коя е лейтенант Боун и каква е връзката й с приходите от „Триумф“? Тя не спомена за какви приходи става дума.
Единият от стражите сръга Майлс.
— Отговори на въпроса.
Майлс си наложи да се съсредоточи.
— Тя е счетоводителка на флота ми. Предполагам, че става дума за обичайно инвестиране, което носи дивиденти — пряко волята си поясни той, после горчиво се засмя. — Временно, за съжаление.
— Това достатъчно ли е? — попита Гален.
— Да, струва ми се. Отговорих й, че е опитен офицер, и й наредих да действа дискретно. Това явно я задоволи, но се чудя какво всъщност съм й заповядал да направи. Добре, следващият въпрос. Коя е Розали Крю и защо съди адмирал Нейсмит за половин милион галактически федерални кредита?
— Кой? — с искрено удивление зяпна Майлс, когато стражът отново го побутна. — Какво? — Дрогираният му ум не можеше да обърне половин милион галактически федерални кредита в бараярски имперски марки, ала разбираше, че това са адски много пари. Отначало името не му говореше нищо, после внезапно се сети. — Мили Боже, това е онази нещастна продавачка от магазина за алкохол. Аз я спасих от пожара. Защо ме е дала под съд? Защо не съди Данио, той изгори магазина й — разбира се, той…
— Но какво общо имам аз с това? — попита клонингът.
— Нали искаш да заемеш моето място — кисело отвърна Майлс. — Сам се оправяй. — Ала мисловните му процеси все още бяха неконтролируеми. — Ти пък я дай под съд за телесна повреда. Когато я изнасях, си счупих лопатката. Още ме боли…
Гален го прекъсна.
— Не обръщай внимание на това — нареди той. — Ще напуснеш Земята дълго преди да започне процесът.
— Добре — скептично се съгласи клонингът.
— И ще оставиш „Дендарии“ да ти сърбат попарата, така ли? — гневно възкликна Майлс, силно стисна клепачи, за да не вижда въртящата се наоколо му стая, и отчаяно се опита да се съсредоточи. — Разбира се, на теб изобщо не ти пука за „Дендарии“, нали? А трябва да ти пука! Те рискуваха живота си заради теб… заради мен… така ще ги предадеш, без дори да се замислиш… ти дори не знаеш кои са…
— Достатъчно — въздъхна клонингът. — И като стана дума за това, каква е връзката му с тази командир Куин? Разбрахте ли най-после дали се чука с нея?
— Ние сме само добри приятели — отвърна Майлс и истерично се разсмя. После се хвърли към комуникационния пулт — стражите се опитаха да го спрат, но не успяха — надвеси се над бюрото и се озъби на видеоплочата. — Стой надалеч от нея, задник такъв! Тя е моя, чуваш ли ме, моя, моя, само моя… Куин, Куин, красивата Куин, царицата на нощта, красивата Куин… — запя той, докато стражите го мъкнеха обратно на стола. По тялото му се посипаха удари и го принудиха да млъкне.
— Нали каза, че сте му инжектирали фаст-пента? — попита клонингът.
— Да.
— Но не се държи така.
— Нещо не е наред. И все пак не би трябвало да е бил подложен на антинаркотична обработка… Започвам сериозно да се съмнявам, че има смисъл да го оставим жив като източник на информация. Просто не можем да вярваме на отговорите му.
— Страхотно — свъси вежди клонингът и погледна през рамо. — Трябва да свършвам. Довечера пак ще се обадя. Ако още съм жив. — И изчезна със сърдит електронен сигнал.
Гален се върна при Майлс и му зададе поредица от въпроси за бараярския имперски щаб, император Грегор, обичайния живот на лейтенант Воркосиган в столицата Ворбар Султана и най-вече за наемниците от „Дендарии“. Майлс отговаряше, неспособен да спре бързия си брътвеж. Но по някое време му хрумна случаен стих и той изрецитира цял сонет. Шамарите на Гален не успяха да го върнат в релси — асоциативните връзки бяха прекалено силни. След това продължи постоянно да променя темите. Най-успешно се измъкваше със стихове, мръсни наемнически пиянски песни, всичко, за което го подсещаше някоя дума или израз на похитителите му. Паметта му изглеждаше феноменална. Лицето на Гален окончателно помръкна.