Нямаше нужда да го пита за кого говори. Майлс кисело се усмихна.
— Какво, значи не е било заради лъскавите ботуши, така ли?
— Просто съм бил заслепен от външния блясък на неофашизма — прибави Галени.
— Така ли се изрази? Всъщност е феодализъм, а не неофашизъм, освен навярно някои централистични експерименти на покойния император Ецар Ворбара. Аз на негово място бих казал „външният блясък на неофеодализма“.
— Отлично съм запознат с принципите на бараярското управление, благодаря — отвърна Галени.
— Каквито и да са те — измърмори Майлс. — Нали разбираш, просто импровизирах.
— Да, разбирам. Радвам се, че не си пълен профан в областта на историята като младите офицери напоследък.
— Е — рече Майлс, — щом не е заради златните акселбанти и лъскавите ботуши, защо всъщност си на наша страна?
— Ами, естествено — Галени повдигна очи към лампата — изпитвам садистична психосексуална наслада от това да съм бандит, престъпник и главорез. И кариерист.
— Хей — махна му с ръка Майлс, — разговаряй с мен, не с него. Неговият ред мина.
— Мм. — Капитанът мрачно скръсти ръце. — В известен смисъл си прав. Наистина съм кариерист. Или поне бях.
— Това не е тайна за бараярското върховно командване.
— Нито за самите бараярци, макар че чужденците, изглежда, никога не го забелязват. Как си представят, че такова очевидно кастово общество е издържало на невероятното напрежение след края на Изолацията, без да се взриви? В известен смисъл Имперската служба за сигурност изпълнява същите социални функции като средновековната църква на Земята — като предпазен клапан. Тя дава възможност на всички талантливи хора да се избавят от бремето на кастовия си произход. След двайсет години служба получават почетна вoрска титла. Имената може да не са се променили от дните на Дорка Ворбара, когато вор е била затворена каста на независими конни бандити…
Тази характеристика на прапрадядовото му поколение накара Майлс да се усмихне.
— …но същността е абсолютно неузнаваема. Ала въпреки всичко верските представители са успели, макар и отчаяно, да запазят някои жизненоважни принципи на служба и саможертва… — Галени замълча, изчерви се и се прокашля. — Моята докторска дисертация, нали разбираш. „Бараярската Имперската служба за сигурност, век на промяна“.
— Разбирам.
— Исках да служа на Комар…
— Както баща ти преди теб — довърши Майлс. Капитанът рязко вдигна поглед. Очакваше да види в очите му сарказъм, но откри — поне така се надяваше Майлс — само съчувствена ирония.
Галени кимна.
— Да. И в същото време не. Нито един от кадетите, с които служих, не беше виждал истинска война. Докато аз бях участвал в улични боеве…
— Подозирах, че познаваш Комарското въстание по-добре, отколкото, изглежда, смята Службата за сигурност — отбеляза Майлс.
— Да — потвърди капитанът. — Използваха ме за нощни набези и саботажи — бях доста дребен за възрастта си. Има места, където никой няма да спре играещо си дете. Преди да навърша четиринайсет години бях помагал да убиват хора… Не храня илюзии за славните имперски войски по време на Комарското въстание. Виждал съм мъже, облечени в тази униформа — той посочи зелените си панталони, — да извършват позорни неща. От гняв или страх, от раздразнение или отчаяние, понякога просто от нехайна злоба. Но за обикновените хора, озовали се сред кръстосан огън, едва ли е важно дали са изгорени от плазмения огън на нашествениците, или са взривени на парчета от квантовите бомби на патриотите. Свобода ли? Не можем да се преструваме, че преди идването на бараярците на Комар е царяла демокрация. Баща ми крещеше, че Бараяр бил унищожил планетата, но когато се огледах, Комар все още си беше там.
— Не можеш да взимаш данъци от пустиня — промърмори Майлс.
— Веднъж видях едно момиченце… — Галени за миг замълча и прехапа устни. — Важното е да няма война. Искам… исках да направя така, че да няма война. Кариера в Имперската служба, почетно уволнение, министерски пост… после нагоре в йерархията на гражданското управление, а след това…
— Вицекрал на Комар ли? — подсказа му Майлс.
— Такива надежди щяха да са малко мегаломански — отвърна капитанът. — Но определено служба при него. — Очите му видимо се замъглиха и от устните му се изтръгна самоироничен смях. — Баща ми, от друга страна, иска отмъщение. Чуждото господство над Комар не само съдържало потенциална опасност от извращения, но и според принципите му носело злото в природата си. Опитите за интегриране не били компромис, а колаборационизъм, капитулантство. Заради моите грехове загивали комарски революционери. И така нататък, и така нататък.