— Продължавай — заинтригувано отвърна Галени.
— Военните ще се настроят против мен, защото съм забравил извоюваните им с мъка победи. Графовете ще се настроят против мен, защото съм се издигнал над тях. Министрите ще се настроят против мен, защото загубата на Комар като източник на данъци и търговски възел ще намали властта им. Народът ще се настрои против мен поради всички тези причини, плюс факта, че в неговите очи аз съм мутант, физически нечист според бараярската традиция. Нали знаеш, в затънтената провинция продължават да убиват бебета заради очевидни вродени дефекти, въпреки че от четири десетилетия това е забранено от закона. Ако можеш да се сетиш за по-отвратителна съдба от това да те разчленят жив, е, онзи нещастен клонинг се е запътил право към нея. Не съм сигурен, че бих могъл да се кача на трона и да оцелея, дори и без усложненията с Комар. А онова хлапе е едва на… на колко? На седемнайсет-осемнайсет години, нали? Заговорът е глупав. Или…
— Или?
— Или са намислили нещо друго.
— Хм.
— Освен това — по-бавно продължи Майлс — защо Сер Гален, който, ако не греша, мрази баща ми повече от всичко на света, полага толкова много усилия, за да постави на бараярския трон наследник на Воркосиган? Това едва ли може да се смята за отмъщение. И ако клонингът по някакво чудо успее, как баща ти възнамерява да го контролира?
— Може би с хипноза — предположи Галени. — Или със заплахи да го разкрие.
— Хм, възможно е. — Почувствал се в задънена улица, Майлс замълча. Измина дълго време преди отново да заговори.
— Мисля, че действителният му план е много по-прост и по-хитър. Целта му е клонингът да стане център на борба за власт и така да се предизвика хаос на Бараяр. Резултатите от борбата нямат значение. Клонингът е обикновена пионка. В кулминационния момент на Комар трябва да избухне въстание, колкото по-кърваво, толкова по-добре. Баща ти трябва да има съюзници, готови да се намесят с достатъчно военна сила, за да блокират пространствено-времевия изход на Бараяр. Господи, надявам се да не е сключил сделка със сетаганданците.
— Замяната на бараярската окупация със сетаганданска ми се струва абсолютно безсмислена — той определено не е чак толкова луд. Но какво ще се случи с твоя доста скъп клонинг? — озадачено попита Галени.
Майлс кисело се усмихна.
— Това едва ли интересува Сер Гален. Клонингът просто е средство. — Той отвори уста, затвори я, после отново я отвори. — Освен това в главата си постоянно чувам гласа на майка ми. Оттам взех онзи съвършен бетански акцент, нали знаеш, онзи, който използвам в ролята си на адмирал Нейсмит. И в момента я чувам.
— И какво ти казва тя? — весело повдигна вежди Галени.
— „Майлс — пита майка ми, — какво направи с малкото си братче?“
— Той не ти е брат! — задавено възкликна капитанът.
— Тъкмо обратното. Според бетанския закон клонингът ми е брат.
— Пълно безумие! — Галени замълча за миг. — Майка ти не би могла да очаква, че ще пазиш това създание.
— О, напротив — мрачно въздъхна Майлс. Сърцето му панически се сви. Ужасно сложна ситуация…
— И това е жената, която според теб стои зад човека, ръководещ бараярската политика, така ли? Не разбирам. Граф Воркосиган е изключително прагматичен. Само погледни проекта за интегрирането на Комар.
— Да — отвърна Майлс. — Точно за това става дума.
Галени го стрелна с подозрителен поглед и каза:
— Човекът зад принципа, а?
— Да.
Капитанът присви устни, после промълви:
— Баща ми винаги е бил човек на големите принципи.
ГЛАВА 10
С всяка изтекла минута шансовете за спасение изглеждаха все по-малко. Донесоха им следващата закуска и ако можеше да се разчита на този странен часовник, започна третият ден от пленничеството на Майлс. Изглежда, че клонингът не беше допуснал очевидна грешка, за да разкрие истинската си природа пред Иван или Ели. А това означаваше, че може да заблуди и всеки друг. Майлс потръпна.
Какво да направи? Майлс закрачи из килията. Застоялият въздух започваше да мирише и това не му помагаше да проясни ума си. Без да възлага особено големи надежди, той отиде в банята и запуши канала с чорапа си. Както предполагаше, сензорната система, която пускаше водата при приближаването на ръцете му, сега я спря преди мивката да прелее. И дори ако по някакво чудо успееше да накара похитителите си да отворят вратата, примерът с Галени показваше колко малки шансове има да се справи с техните зашеметители.
Не. Единственият смисъл в контакта с врага се състоеше в информацията, която врагът се надяваше да получи от него. В крайна сметка това беше единствената причина да го оставят жив. Трябваше да се възползва от случая. Информационен саботаж. Щом сам не бе допуснал грешка, клонингът навярно се нуждаеше от малко помощ. Но комарците пак щяха да му инжектират фаст-пента. Можеше да отправя фалшиви уверения към лампата като капитан Галени, но едва ли щяха да го вземат на сериозно.