Той седеше на пейката и намръщено се взираше в замръзналите си боси крака — беше оставил лепкавите си влажни чорапи да изсъхнат. Вратата се отвори и влязоха двама стражи със зашеметители. Единият покри Галени, който му отправи презрителен поглед, но не помръдна. Показалецът на стража напрегнато потръпваше върху спусъка — нямаше да се поколебае да стреля. Днес капитанът не им трябваше в съзнание. Другият даде знак на Майлс да излезе от килията. Майлс въздъхна и се подчини.
В коридора го очакваше клонингът, облечен в неговата адмиралска униформа от „Дендарии“.
Отведоха Майлс в кабинета и този път го завързаха на стол в средата на стаята. Странно — Гален го нямаше.
— Чакайте пред вратата — нареди клонингът на стражите. Те се спогледаха, свиха рамене и излязоха, като взеха два меки стола.
Настана мълчание. Двойникът бавно обикаляше на безопасно разстояние около Майлс, като че ли той беше змия, която можеше внезапно да го нападне. После се подпря на комуникационния пулт и стъпи с единия си крак на ръба му. Майлс позна собствената си любима поза. Никога повече нямаше да може да застане така, без да си помисли какво са му откраднали. Изведнъж го изпълни страх.
— Как, хм — Майлс замълча, за да се прокашля — как успя да избягаш от посолството?
— Просто цяла сутрин изпълнявам задълженията на адмирал Нейсмит — отвърна двойникът му. — Телохранителката ти смяташе, че ме връща на бараярската охрана. Бараярците ще си помислят, че комарският ми страж е от „Дендарии“. Ето как си осигурих малко свободно време. Хитро, нали?
— Рисковано — отбеляза Майлс. — Какво се надяваш да постигнеш? Фаст-пента не ми въздейства според очакванията, нали знаеш. — Всъщност, забеляза Майлс, наоколо не се виждаше спринцовка. Липсваше, също като Сер Гален. Странно.
— Няма значение. — Клонингът рязко махна с ръка: още един типичен жест на Майлс. — Не ме интересува дали говориш истини, или лъжи. Просто искам да слушам как говориш. Да те видя поне веднъж. Ти, ти, ти… — той сниши глас, — само как те мразя!
Майлс отново се прокашля.
— Бих могъл да отбележа, че всъщност ние се срещнахме веднъж. Преди три дни. Каквото и да са ти направили, вината не е моя.
— Противно ми е самото ти съществуване — отвърна клонингът и вдигна ръка към гърдите си. — Но този проблем съвсем скоро ще бъде решен. Само че Гален първо ми обеща да те разпитам. — Краката на Майлс потръпнаха. — Обеща ми.
— Между другото, къде е тази сутрин Сер Гален?
— Излезе. — Клонингът кисело му се усмихна. — За малко.
Майлс повдигна вежди.
— Значи не ти е разрешил да разговаряш с мен, така ли?
— Той ми обеща. Но после се отметна. Не обясни защо.
— А… хм. Вчера ли?
— Да. — Двойникът го погледна с присвити очи. — Защо?
— Струва ми се, че е заради нещо, което казах. Тогава просто разсъждавах гласно. Боя се, че разкрих прекалено много за този план. Неща, които не би трябвало да знаеш дори ти. И той се е страхувал, че ако ме разпиташ с фаст-пента, ще научиш всичко. Нямам нищо против. Колкото по-малко изтръгнеш от мен, толкова по-вероятно е да допуснеш грешка. — Майлс затаи дъх и зачака да види как ще приеме тази примамка клонингът.
— Ще се хвана на въдицата ти — спокойно отвърна той. Очите му проблеснаха сардонично. — Хайде, изплюй камъчето.
На седемнайсетгодишна възраст — на колкото бе сега клонингът — Майлс беше създал „Свободните наемници от Дендарии“. Не биваше да го подценява. „Какво ли е да си клонинг?“ — помисли си той. Докъде всъщност продължаваше приликата?
— Той ще те пожертва — каза Майлс. — Няма намерение да те остави жив, за да седнеш на бараярския трон.
— Да не си мислиш, че това не ми е известно? — подигравателно попита двойникът му. — Зная, че според него няма да успея. Никой не вярва, че мога да успея…
Майлс ахна, сякаш го бяха ударили в корема.
— Но аз ще им покажа. Сер Гален — очите на клонинга проблеснаха — много ще се изненада, когато взема властта.
— Ти също — мрачно предрече Майлс.
— За глупак ли ме смяташ?
Майлс поклати глава.
— Боя се, че зная точно колко си глупав.