Клонингът напрегнато се усмихна.
— Гален и неговите приятели цял месец се мотаха из Лондон да те търсят, за да организират подмяната. Накрая трябваше да им кажа, че ще е най-добре да те отвлечем. Проучвал съм те повече време от тях. Знаех, че няма да устоиш на изкушението. Винаги мога да те надхитря.
Самата истина, уви, поне в този случай. Майлс сподави пристъпа си на отчаяние. Това хлапе беше умно, прекалено умно — и притежаваше всяка негова особеност, чак до мъчителната нервност, излъчваща се от мускулите на тялото му. А може би различни стресови ситуации бяха в състояние да доведат до едни и същи резултати? Как ли изглеждаше светът през неговите очи?…
Погледът му попадна върху адмиралската униформа. Собствените му военни отличия зловещо му намигаха от плата.
— Но можеш ли да надхитриш адмирал Нейсмит?
Двойникът се усмихна гордо.
— Сутринта уредих да освободят войниците ти от затвора. Нещо, което ти очевидно не си успял да направиш.
— Данио ли? — изхриптя Майлс. „Не, не, кажи, че не…“
— Сега отново е на бойния си пост — кимна клонингът.
Майлс потисна тихото си изпъшкване. Клонингът спря, погледна го напрегнато и видимо се поколеба.
— Като стана дума за адмирал Нейсмит — спиш ли с оная жена?
Що за живот бе водило това хлапе, отново се зачуди Майлс. Абсолютно затворен — постоянно наблюдаван, постоянно обучаван, почти като в манастир. Дали комарците се бяха сетили да включат и това в обучението му, или още бе девствен? В такъв случай сигурно мислеше само за секс…
— Куин — отвърна Майлс — е шест години по-голяма от мен. Изключително опитна. И взискателна. Свикнала е партньорът й да е много фин. Запознат ли си с любовните практики Дива Тау във варианта им, разпространен на Клайн Стейшън? — Нямаше начин да сбърка, каза си той, тъй като измисляше всичко в движение. — Известни ли са ти Седемте тайни пътя на женското удоволствие? След като свърши четири-пет пъти обаче, тя обикновено те оставя…
Клонингът продължаваше да обикаля около него, но изглеждаше леко смутен.
— Лъжеш ме.
— Възможно е — озъби му се Майлс. Искаше му се тази импровизация да е истина. — Но само помисли какво рискуваш.
Двойникът го изгледа яростно. Той му отвърна по същия начин.
— Костите ти като моите ли се чупят? — внезапно попита Майлс. Ужасна мисъл. Ами ако за всеки удар, изтърпян от него, бяха чупили и костите на клонинга му, за да не се различават? Ами ако за всеки поет от него глупав риск клонингът беше платил цялата… Имаше основание да го мрази.
— Не.
Майлс скри облекчената си усмивка. Значи резултатите от медицинското им сканиране нямаше да са напълно еднакви.
— Значи планът не е дългосрочен, а?
— Предвижда се да остана на трона половин година.
— И аз така си помислих. И чий космически флот ще предизвика хаос на Бараяр, докато Комар отново се вдига на въстание? — Майлс говореше спокойно и се опитваше да не си придава прекалено заинтригуван вид от тази жизненоважна информация.
— Щяхме да повикаме сетаганданците, но се отказахме.
Най-ужасните му страхове…
— Отказахте ли се? Това ме радва. Но защо в цялото това безумно начинание най-после сте проявили малко здрав разум?
— Открихме нещо по-добро — странно се подсмихна клонингът. — Независима военна сила, извънредно опитна в космически блокади и без неподходящи задължения към съседни планети. Освен това абсолютно предана лично на мен. „Свободните наемници от Дендарии“.
Майлс понечи да се хвърли към него. Клонингът отстъпи назад. Майлс бе здраво завързан на стола и движението го прекатури напред. Лицето му болезнено се удари в пода.
— Не, не! — стенеше той и се мъчеше да се освободи. — Идиот такъв! Ще настане истинска кланица…
Двамата комарски стражи се втурнаха в стаята.
— Какво, какво става?
— Нищо. — Пребледнял, клонингът излезе иззад комуникационния пулт, където се беше скрил. — Той просто падна. Изправете го.
— Падна или е бил бутнат — измърмори единият от комарците, докато изправяха стола, и с любопитство се вгледа в лицето на пленника. По горната устна и тридневното стърнище на Майлс се стичаше топла влага. Кръв? Той я облиза с език. Спокойно. Спокойно. Клонингът нямаше да успее да стигне толкова далеч с „Дендарии“. Ала бъдещият му провал нямаше да утеши мъртвия Майлс.
— Трябва ли ти, хм, помощ? — попита двойника му по-възрастният комарец. — Нали знаеш, мъчението си е цяла наука. Да постигнеш максимална болка с минимални увреждания. Чичо ми ме научи на методите, които използвали главорезите от бараярската служба за сигурност… Ако фаст-пента не върши работа…