— Не му трябва помощ — изръмжа Майлс, докато клонингът казваше:
— Не ми трябва помощ…
Двамата замълчаха и се спогледаха. Майлс бързо възвърна самообладанието си. Двойникът му изглеждаше малко смутен.
Ако я нямаше проклетата тридневна брада, сега щеше да е най-подходящият момент да закрещи, че Воркосиган го е надвил и се е преоблякъл в неговите дрехи. Уви, това не беше възможно.
Клонингът се изправи и се опита да възвърне достойнството си.
— Оставете ни, моля. Когато ми потрябвате, ще ви повикам.
— Или пък аз — весело отбеляза Майлс. Двойникът му го стрелна с яростен поглед. Двамата комарци се поколебаха, после излязоха.
— Идеята просто е глупава — започна Майлс, когато останаха сами. — Разбери, „Дендарии“ наистина са елитна, но според планетарните стандарти съвсем малобройна войска. Малобройна, разбираш ли, малобройна! Тя е подходяща за секретни операции, кратки набези, разузнавателни акции. Не може да се бие срещу изцяло разгърната планетарна армия. Изобщо не ти е ясна икономиката на войната! Заклевам се в Господ, че не мислиш за след тази половин година. Не че има някаква полза — ти ще си мъртъв много преди това…
Клонингът зловещо се усмихна.
— Подобно на самия мен, „Дендарии“ ще бъдат пожертвани. В крайна сметка нали не трябва да плащаш на мъртви наемници? — Той замълча за миг и любопитно се вгледа в Майлс. — Ти за колко време напред в бъдещето мислиш?
— Напоследък — за след двайсет години — мрачно отвърна Майлс. Той си представи капитан Галени като вицекрал на Комар — най-добрият, когото би могла да се надява да има планетата. Смъртта му нямаше да е просто загуба на нисш имперски офицер със съмнителен произход, а прекъсване на първата брънка от веригата на хилядите, мечтаещи за по-щастливо бъдеще. Бъдеще, в което лейтенант Майлс Воркосиган щеше да е граф Майлс Воркосиган и да се нуждае от здравомислещи приятели на ключови постове. Ако успееше да спаси Галени… — Признавам — прибави той, — че когато бях на твоята възраст, мислех само за следващите петнайсетина минути.
Клонингът изсумтя.
— Това е било преди цял век, нали?
— Като че ли. Винаги съм имал чувството, че ако искам да успея, трябва да живея бързо.
— Много предвидливо, защото ти остават около двайсет и четири часа. Тогава ще получа заповед да се върна на Бараяр. И ти ще станеш излишен.
Толкова скоро… Нямаше време за експерименти. Нямаше време за нищо друго освен за едно-единствено правилно решение.
Майлс мъчително преглътна.
— Трябва да убиете премиер-министъра, иначе няма да успеете да дестабилизирате Бараяр, даже да премахнете император Грегор. Я ми кажи — предпазливо попита той, — каква съдба сте замислили с Гален за баща ни?
Клонингът рязко отметна глава назад.
— А, не, това няма да го бъде. Ти не си ми брат, а палача на Комар никога не ми е бил баща.
— Ами майка ти?
— Нямам майка. Родил съм се в репликатор.
— Аз също — отбеляза Майлс, — Но това няма никакво значение за нея. Като бетанка, майка ми не храни никакви предубеждения към методите на раждане. За нея е важно какво вършиш, след като се появиш на бял свят. Боя се, че да имаш майка е съдба, която не можеш да избегнеш — още от мига, в който тя научи за твоето съществуване.
Клонингът махна с ръка, за да отпъди призрака на графиня Воркосиган.
— Тя не играе никаква роля в бараярската политика.
— Нима? — промърмори Майлс, после прехапа език. Нямаше време. — Значи ще продължиш, макар да знаеш, че Сер Гален възнамерява да те пожертва, така ли?
— Когато стана император на Бараяр, ще се погрижа за Сер Гален.
— Тогава какво чакаш, щом си готов да го предадеш?
Двойникът вирна глава и присви очи.
— Имаш и друга възможност — спокойно и убедително продължи Майлс. — Да ме пуснеш. И да дойдеш с мен. На Бараяр. Независимо дали ти харесва, ти си мой брат, това е биологичен факт и просто не можеш да го промениш. Никой не избира роднините си. Искам да кажа, ако имаше право на избор, щеше ли да приемеш Иван Ворпатрил за братовчед?
Клонингът изсумтя, но не го прекъсна. Идеята като че ли започваше да му харесва.
— Но той ти е братовчед. Също толкова, колкото и на мен. Съзнаваш ли, че си имаш собствено име? — внезапно попита Майлс. — Това е друго нещо, което автоматично получаваш на Бараяр. Вторият син — това си ти, моят близнак, макар и с шест години по-малък — получава вторите имена на двамата си дядовци, също както първородният получава първите. Това означава, че се казваш Марк Пиер. Съжалявам за Пиер. Дядо винаги е мразил това име. На Бараяр ти ще си лорд Марк Пиер Воркосиган. — Окуражен от хипнотизирания поглед на двойника си, Майлс говореше все по-бързо.