— За какво си мечтал някога? Мама ще се погрижи да получиш образованието, което искаш. Бетанците са страхотни в тази област. Мечтал ли си да избягаш… звезден пилот Марк Воркосиган. Как ти звучи това? Търговия? Селско стопанство? Родът ни се занимава с производство на вино — от лозята до износа на запечатани бутилки. Интересуваш ли се от наука? Можеш да живееш с баба си Нейсмит на колонията Бета и да учиш в най-добрите изследователски академии. Освен това имаш леля и вуйчо, знаеш ли? Двама първи и един втори братовчед. Ако изостаналият, тънещ в невежество Бараяр не те привлича, на Бета те очаква съвсем различен живот, за който Бараяр и всичките му проблеми са само далечна вълничка на събитийния хоризонт. Там произходът ти няма да удиви никого. Галактиката е в краката ти. Избирай. Ако пожелаеш, свободата е твоя. — Майлс трябваше да замълчи, за да си поеме дъх.
Лицето на клонинга беше пребледняло.
— Лъжеш — изсъска той. — Бараярската служба за сигурност никога няма да ме остави жив.
Уви, напълно основателен страх.
— Но си представи за момент, че всичко това може да се превърне в действителност. Може да е твое. Имаш думата ми на Воркосиган. Моята закрила като лорд Воркосиган срещу всякакви случайности, включително Имперската служба за сигурност. — Хм, това обещание… Майлс преглътна. — Гален ти предлага сигурна смърт. Аз мога да ти предложа живот. Мога да те спася, за Бога!
Това ли бе замисленият от него информационен саботаж? Отначало възнамеряваше да подтикне клонинга към грешка… „Какво направи с малкото си братче?“
Двойникът му отметна глава и истерично се засмя.
— Господи, я се виж! Пленник, завързан за стол, само на няколко часа от смъртта… — Той иронично му се поклони. — О, благородни господарю, твоята щедрост ме смайва. Но кой знае защо, съм убеден, че в момента твоята закрила не струва и пукната пара. — Клонингът за пръв път се приближи до него. — Ти си невероятен мегаломан. Не си способен да спасиш дори самия себе си… — той импулсивно го зашлеви през лицето, — нали?
После отстъпи, сепнат от собствената си ярост, и неволно повдигна зачервената си длан пред лицето си. Разкървавените устни на Майлс се извиха в усмивка и клонингът припряно отпусна ръка.
„Така. Никога досега не е удрял човек. Нито пък е убивал, басирам се. О, клети ми девственико, някога дефлорирал ли си жена?“
— Нали? — повтори двойникът му.
„Ха! Той взима истината за лъжа, докато преди това аз исках да го накарам да приеме лъжите ми за истина. Страхотен саботьор съм, няма що. Защо му казах истината?
Защото ми е брат и ние сме виновни за неговите страдания. Виновни сме, че не сме го открили по-рано, че не сме го спасили…“
— Някога мечтал ли си да се спасиш? — неочаквано понита Майлс. — След като си научил кой си… или още преди това? Между другото, какво беше детството ти? Обикновено сираците мечтаят за знатни родители, които накрая ги откриват. При теб това може да се превърне в действителност.
Клонингът горчиво и презрително изсумтя.
— Едва ли. Винаги съм знаел всичко. Знаех кой съм още от самото начало. Нали знаеш, клонингите на Джаксън Хол израстват при приемни родители. Онези, които са отгледани в цистерни, често имат неприятни здравословни проблеми. Податливи са на инфекции и сърдечносъдови заболявания. Хората, които си плащат, за да трансплантират мозъка им, очакват да се събудят в здраво тяло.
— Някога имах приемен брат, малко по-голям от мен… — Двойникът замълча и дълбоко си пое дъх. — Отглеждаха ни заедно. Но не го образоваха. Аз го понаучих да чете… Малко преди да ме вземат комарците, хората от лабораторията го отведоха. Впоследствие случайно го срещнах. Бяха ме пратили да взема някакъв пакет от космодрума, но не трябваше да минавам през града. Видях го да влиза в чакалнята за първа класа. Втурнах се към него. Само че това вече не беше той. В главата му се беше наместил някакъв ужасен богат старец. Неговият телохранител ме блъсна…
Клонингът го погледна гневно.
— О, знаех всичко. Но поне този път ще победи клонингът. Вместо ти да ми отнемеш живота, аз ще отнема твоя.
— И какъв ще е животът ти? — отчаяно попита Майлс. — Къде ще е Марк, докато ти подражаваш на Майлс? Убеден ли си, че в гроба ще лежа само аз?
Двойникът му потръпна.
— Когато стана император на Бараяр — през зъби отвърна той, — никой няма да може да ме пипне с пръст. Властта носи сигурност.