— Казах ти, това е адски опасно! — почти извика Гален. — Цял живот се боря с рода Воркосиган. Те са способни да те убедят във всичко, като скриват алчността си с лъжлив патриотизъм. И този тук е замесен от същото тесто. Лъжите му ще те подведат и провалят — той е коварно копеле и нито за миг не се отклонява от главната си цел.
— Но лъжите му са много интересни. — Клонингът закрачи назад-напред като нервен кон. — Ти ме накара да проуча действията му, думите му, писмата му. Ала никога не съм бил наясно как разсъждава.
— А сега? — заплашително изръмжа Гален.
Двойникът сви рамене.
— Той е побъркан. Струва ми се, че наистина вярва в бръщолевенията си.
— Въпросът е ти дали вярваш?
„Вярваш ли ми?“ — отчаяно си помисли Майлс.
— Не, разбира се. — Клонингът вирна брадичка.
Гален кимна към Майлс и даде знак на стражите.
— Върнете го в килията и го заключете.
И недоверчиво ги наблюдаваше, докато отвързваха пленника. Клонингът бе свел очи към пода и неспокойно пристъпваше от крак на крак.
— Името ти е Марк! — извика Майлс. — Марк!
Гален изскърца със зъби и замахна да го удари. Комарците здраво държаха Майлс и той не можеше да отскочи, но се наклони достатъчно настрани, така че юмрукът на стареца не успя да му строши челюстта. За щастие. Гален се овладя и не го удари повторно.
— Това за мен ли беше, или за него? — въпреки болката любезно попита Майлс.
— Заключете го — изръмжа Гален. — И повече не го пускайте, докато лично не ви наредя.
„Два на два — помисли си Майлс, докато стражите го влачеха към асансьора. — Или поне на едно и половина. Никога няма да имам по-добър шанс, а времето ми е на изтичане.“
Галени спеше на пейката си. Капитанът бе прекарал предишната нощ в нервно, почти безумно крачене из стаята, ала сега сънят най-после беше надделял. Сега, точно когато трябваше да е на крака и готов за действие!
Въпреки това Майлс опита.
— Галени! — извика той. — Сега, Галени! Хайде!
И в същото време се хвърли назад към по-близкия от стражите и го удари по дясната ръка, в която държеше зашеметителя си. И май си счупи един пръст, но успя да избие оръжието и го изрита по пода към капитана, който объркано се надигаше от пейката. Независимо от полубудното си състояние, Галени реагира светкавично и точно — метна се към зашеметителя и се претърколи настрани, за да не го улучи другият страж.
Обезоръженият комарец обви ръка през шията на Майлс, повдигна го от пода и се извъртя с лице към другаря си. Малкият сив правоъгълник на дулото на втория зашеметител се озова толкова близо до лицето му, че Майлс почти трябваше да събере очи, за да го види. Стражът натисна спусъка и главата му избухна от болка и пъстра светлина.
ГЛАВА 11
Дойде на себе си в болнично легло — неприятна, но позната обстановка. Небостъргачите на Ворбар Султана, столицата на Бараяр, излъчваха странно зелено сияние в мрака зад прозореца. Имперската военна болница. Стаята не беше мебелирана в строгия стил от детските му спомени, когато го водеха в клиничните лаборатории и хирургии толкова често, че възприемаше болницата като втори роден дом.
Влезе лекар. Шейсетинагодишен: къса сива коса, светло набръчкано лице, натежало от възрастта тяло. „Д-Р ГАЛЕН“ — пишеше на табелката на гърдите му. В джобовете му подрънкваха спринцовки. Сигурно се размножаваха там вътре. Майлс винаги се бе чудил откъде идват спринцовките.
— А, значи си буден — весело каза лекарят. — Този път няма да ни избягаш, нали?
— Да избягам ли? — От ръцете му излизаха венозни системи и сензорни кабели. Едва ли можеше да избяга някъде.
— Кататония. Мъглявата земя на откачените. Куку. С една дума, лудост. Накратко, това е единственият начин да избягаш, струва ми се. Предава се по наследство.
Майлс чу в ушите си шепота на червените си кръвни телца, които си споделяха хиляди военни тайни и пиянски се клатушкаха в селски танц с молекулите на фаст-пента, развяващи хидроксилните си групи като фусти, и запремигва, за да отпъди образа.
Гален затършува в джоба си и изражението му се промени.
— Ох! — Той рязко извади ръката си, запрати на пода забилата се в пръста му спринцовка и лапна окървавения си палец. — Тази гадинка ме ухапа! — Лекарят погледна надолу към пода, където новородената спринцовка неуверено се олюляваше на металните си крачета, и я смачка с крак. Тя умря с тънко изпискване.
— Такова психическо състояние изобщо не е необичайно за съживените криотрупове, разбира се. Ще ти мине — увери го доктор Гален.