— Моля?
— Ох. — Майлс се опита да седне. От зашеметяването му се гадеше. Мускулите на ръцете и краката му бяха схванати. Очевидно в по-добра форма, Галени се замъкна на пейката си и седна.
Малко по-късно вратата се отвори. „Вечерята“ — помисли си Майлс.
Стражът насочи зашеметителя си към тях.
— Ставайте, и двамата. — Другият го пазеше на няколко метра отзад. На Майлс не му харесаха лицата им: единият тържествен и блед, другият — нервно усмихнат.
— Галени — на излизане предложи той с доста по-писклив глас, отколкото му се искаше — мисля, че вече трябва да поговориш с баща си.
Изражението на комареца се промени: първо гневно, после упорито, след това замислено и накрая скептично.
— Насам — посочи към асансьора стражът. Спуснаха се в подземния гараж.
— За разлика от мен, ти можеш да го направиш — прошепна Майлс.
Галени изсъска през зъби: раздразнение, съгласие, решителност. После рязко се обърна към по-близкия страж и неохотно рече:
— Искам да говоря с баща си.
— Не може.
— Мисля, че е по-добре да ми позволите — заплашително каза капитанът.
— Не зависи от мен. Той ни даде заповед и излезе. Няма го.
— Повикайте го.
— Не ми каза къде отива — ядосано отвърна стражът. — А дори да знаех, нямаше да го повикам. Застани ей там до онзи автолет.
— Как ще го направите? — неочаквано попита Майлс. — Наистина съм любопитен. Приемете го като последно желание. — Той закрачи към автолета, като търсеше с поглед къде да се скрие. Ако успееше да залегне зад машината преди да стрелят…
— Ще ви зашеметим, ще ви натоварим на автолета и ще ви хвърлим във водата над южното крайбрежие — отсечено отвърна стражът. — Ако тежестите, за които ви завържем, се откачат и морето ви изхвърли на брега, аутопсията ще покаже само, че сте се удавили.
— Да де, така ще ви е по-лесно — каза Майлс. Ако не грешеше, тези мъже не бяха професионални убийци. И все пак за всяко нещо си имаше пръв път. Близката колона не бе достатъчно широка, за да спре зашеметителна мълния. Тезгяхът с инструменти до отсрещната стена изглеждаше по-подходящ… мускулите на краката му болезнено се напрегнаха…
— И Палача на Комар най-после ще си получи заслуженото — каза стражът с тържественото лице. — Непряко. — И повдигна зашеметителя си.
— Чакайте! — извика Майлс.
— Какво да чакаме?
Майлс отчаяно се чудеше какво да им отговори, когато вратата на гаража ненадейно се отвори.
— Мен! — извика Ели Куин. — Не мърдайте!
Покрай нея префуча патрул на „Дендарии“. Докато стражът се обръщаше, за да стреля, един от наемниците го свали на земята. Вторият комарец изпадна в паника и се хвърли към асансьора. Затичалият се след него войник го настигна и за секунди го просна по лице с ръце на гърба.
Ели се приближи до Майлс и Галени и извади от ухото си аудиосензор.
— Мили Боже, Майлс, не можах да повярвам, че чувам твоя глас. Как го направи?
Той хвана ръцете й и ги целуна. Може би щеше да е по-подходящо да отдаде чест, но адреналинът продължаваше да кънти в ушите му и това бе първата му реакция. А и не носеше униформа.
— Ели, ти си гениална! Трябваше да се сетя, че клонингът няма да те заблуди!
Тя го погледна и едва не отскочи.
— Какъв клонинг?
— Как какъв клонинг? Нали затова си тук? Той се е издал и ти си дошла да ме спасиш… нали?
— От какво да те спася? Майлс, преди седмица ти ми нареди да открия капитан Галени, спомняш ли си?
— А — рече той. — Да. Точно така.
— И ние го открихме. Цяла нощ чакахме в този квартал, за да засечем неговите гласови честоти, за да можем да уведомим местните власти. Те не обичат фалшивите тревоги. Но онова, което накрая регистрираха сензорите ни, предполагаше, че е по-добре да не чакаме полицията, затова рискувахме — представях си как арестуват всички ни за влизане с взлом…
До тях се приближи сержант от „Дендарии“ и отдаде чест.
— По дяволите, господин адмирал, как го направихте? — И без да изчака отговор, продължи нататък със скенер в ръка.
— Само за да открием, че ти си ни изпреварил.
— Хм, в известен смисъл, да… — Майлс заразтрива пулсиращото си чело. Галени се почесваше по брадата и мълчаливо слушаше.
— Спомняш ли си оная история с инсценираното отвличане отпреди три-четири дни, когато исках да проникна в опозицията и да открия кои са и какви са целите им?
— Да…
— Е — Майлс дълбоко си пое дъх, — получи се. Поздравления. Ти току-що превърна един абсолютен провал в невероятен разузнавателен успех. Благодаря ти, командир Куин. Между другото, човекът, с когото излезе от оная изоставена къща, не бях аз.