— Наистина ли ви интересува? — с блеснали очи попита Ели.
— По-късно — с ъгълчето на устата си измърмори той.
Капитанът забарабани с пръсти по пулта си.
— В официалното ви досие изобщо не се споменава такова нещо. Двайсет и четири годишен — не сте ли прекалено млад за ранга си, а, адмирале? — сухо попита той и подигравателно плъзна поглед по униформата на „Дендарии“.
Майлс се опита да не му обръща внимание.
— Това е дълга история. Действителният мозък на организацията е комодор Тънг, един от най-старшите офицери в „Дендарии“. Аз играя далеч по-скромна роля.
Очите на Ели се разшириха от гняв. Майлс строго я изгледа и се опита да я накара да замълчи.
— Вършите много повече — възрази тя.
— Щом сте единствената свръзка — свъси вежди Галени, — коя е тази жена, по дяволите?
— Ами, има още трима наемници от „Дендарии“, които знаят действителната ми самоличност. Нали разбирате, за извънредни случаи. Една от тях е командир Куин, която е в организацията още от самото начало. Имам заповед от Илян постоянно да се движа с телохранител, така че командир Куин винаги знае, когато се налага да сменям самоличността си. Имам й пълно доверие. — „Каквото и да си мислиш за мен, ще трябва да уважаваш хората ми, проклет да е присмехулният ти поглед…“
— Откога продължава това, лейтенант?
— А — Майлс се завъртя към Ели, — от седем години, нали?
Светлите й очи проблеснаха.
— Като че ли беше вчера — отвърна тя. Изглежда, и Ели се дразнеше от тона му. Дано поне успееше да сдържи присъщия си хаплив сарказъм.
Капитанът погледна ноктите си, после рязко се втренчи в него.
— Е, ще се свържа със Сектор две, лейтенант. И ако установя, че това е поредната ворска шега, ще направя всичко възможно да бъдете наказан. Независимо кой е баща ви.
— Всичко е вярно, господин капитан. Имате думата ми на Воркосиган.
— Въпреки това — през зъби отвърна капитанът.
Разярен, Майлс дълбоко си пое дъх — и най-после се сети откъде е акцентът на Галени. Той вирна брадичка.
— От… от Комар ли сте, господин капитан?
Галени предпазливо кимна. Майлс се вцепени. Ели го сръга с лакът.
— По дяволите, какво… — прошепна тя.
— По-късно — измърмори Майлс. — Бараярска вътрешна политика.
— Ще се наложи ли да си водя бележки?
— Сигурно. — Той повиши глас. — Трябва да вляза във връзка с действителните си началници, капитан Галени. Дори нямам представа какви ще са следващите ми заповеди.
— Аз съм вашият действителен началник, лейтенант Воркосиган — спокойно каза Галени.
И се намръщи, ядосан, че го отрязват от собствената му командна верига. Кой можеше да го обвинява? По-спокойно…
— Разбира се, господин капитан. Очаквам заповедите ви.
Галени иронично сви устни.
— Докато въпросът се изясни, ще трябва да ви приема на служба при мен. Като трети заместник военен аташе.
— Чудесно, господин капитан, благодаря ви — отвърна Майлс. — В момента адмирал Нейсмит наистина трябва да изчезне. След Дагула сетаганданците обявиха награда за неговата… за моята глава. Досега на два пъти имах късмет.
Бе ред на Галени да се вцепени.
— Шегувате ли се?
— Заради мен бяха убити четирима и ранени шестнайсет души от „Дендарии“ — сковано каза Майлс. — Нямам намерение да се шегувам с това.
— В такъв случай — мрачно рече Галени — нямате право да напускате територията на посолството.
„И да не видя Земята?“ Майлс неохотно въздъхна.
— Слушам, господин капитан — съгласи се той. — Стига командир Куин да може да изпълнява ролята на моя свръзка с „Дендарии“.
— Защо ви е да поддържате контакт с „Дендарии“?
— Нося отговорност за тях, господин капитан.
— Струва ми се, казахте, че комодор Тънг командва парада.
— В момента той е в домашен отпуск. Но преди адмирал Нейсмит да потъне вдън земя, единственото му задължение е да плати някои сметки. Ако покриете непосредствените ни разходи, мога окончателно да приключа тази акция.