Очите на Ели се разшириха и тя притисна длан към устата си. После тъмните й зеници се стесниха.
— Копеле! — изруга тя. — Но, Майлс, аз си мислех, че си измислил онази история с клонинга!
— И аз така мислех. Но всичко се промени.
— Значи има… значи той е истински клонинг, така ли?
— Поне така твърди той. Отпечатъци от пръсти, ретина, гласови честоти — всичко съвпадало. Слава Богу, има една сериозна разлика. Ако ми направиш рентгенова снимка, ще установиш следи от ужасно много стари фрактури, като не смяташ синтетичните кости на краката ми. Неговите са здрави. Или поне така казва той. — Майлс пъхна под мишница пулсиращата си лява ръка. — Мисля засега да си оставя брадата, за всеки случай.
После се обърна към капитан Галени и почтително попита:
— Какво ще предприемем… какво ще предприеме Имперската служба за сигурност, господин капитан? Наистина ли ще уведомим местните власти?
— А, значи пак съм „господин капитан“? — промърмори Галени. — Разбира се, че ще съобщим на полицията. Не можем да екстрадираме тези хора. Но след като вече са извършили престъпление според законите на Земята, земянитските власти ще ги задържат. Това ще сложи край на цялото радикално отцепническо крило.
Майлс потисна напрежението си и се опита да говори спокойно и логично.
— Но един публичен процес ще разкрие историята с клонинга. С най-големи подробности. Това ще привлече излишно внимание към мен. Включително сетаганданско внимание, уверявам ви.
— Вече е прекалено късно да се опитваме да скрием случилото се.
— Не съм толкова сигурен. Да, ще плъзнат слухове, но те всъщност могат да са ни от полза. Тези двамата — Майлс посочи пленените стражи — са дребна риба. Моят клонинг знае много повече от тях, а той вече се е върнал в посолството. Където по закон се намира на бараярска територия. За какво са ни те? След като вие сте вън от опасност и клонингът е при нас, заговорът става безсмислен. Поставете групата под наблюдение, също като всички останали комарски изгнаници на Земята, и те повече няма да ни безпокоят.
Галени го погледна по-внимателно. На бледото му лице се четеше неизреченото заключение: „И твоята кариера няма да бъде опетнена от неприятен обществен скандал. Освен това няма да се наложи да се срещаш с баща си.“
— Хм… не зная.
— Аз обаче зная — уверено отвърна Майлс и даде знак на застаналия наблизо наемник. — Сержант, качи се горе с двама техници и свалете цялата информация от комуникационния пулт. Направете и бързо сканиране за скрити файлове. И междувременно претърсете къщата за два миниатюрни антискенерни излъчвателя, би трябвало да са някъде там. Предайте ги на комодор Джесек и му кажете, че искам да открия производителя. Веднага щом свършите, всички изчезваме.
— Виж това вече не е законно — отбеляза Ели.
— И какво ще направят? Ще идат в полицията да се оплачат ли? Едва ли. А, искате ли да оставите някакво съобщение в комуникационния пулт, господин капитан?
— Не — след кратък размисъл отвърна Галени. — Не искам.
— Ясно.
Един от войниците се погрижи за счупения пръст на Майлс и му намаза ръката с болкоуспокояващ мехлем. След малко сержантът се върна в гаража, прехвърлил през рамо коланите с антискенерните излъчватели и му подаде диска с файловете.
— Това е всичко, господин адмирал.
— Благодаря.
Гален все още го нямаше. Майлс реши, че в крайна сметка така е по-добре.
Той коленичи до останалия в съзнание комарец и притисна зашеметителя до слепоочието му.
— Какво ще правиш? — изхриптя стражът.
Майлс се усмихна.
— Ами ще те зашеметя, естествено, ще те натоваря на автолета и ще те хвърля във водата над южното крайбрежие. Какво друго? Лека нощ. — Оръжието изсъска и комарецът неподвижно се отпусна. Оставиха двамата си похитители да лежат един до друг на пода в гаража и на излизане грижливо заключиха вратите.
— Сега към посолството, за да пипнем онова гадно копеле — мрачно каза Ели Куин, докато набираше маршрута в пулта на взетата под наем кола. Останалите от патрула се оттеглиха и заеха наблюдателни позиции.
Майлс и Галени седнаха на задната седалка. Капитанът изглеждаше също толкова изтощен, колкото се чувстваше Майлс.
— Копеле ли? — въздъхна той. — Не. Може да е всякакъв, но се боя, че не е копеле.
— Първо го хвани — измърмори Галени. — После се чуди какъв е.
— Съгласен съм — отвърна Майлс.
— Как ще влезем? — попита Галени, когато наближиха посолството.