— Има само един начин — рече Майлс. — През главния вход. Спри отпред, Ели.
Двамата офицери от Имперската служба се спогледаха и се засмяха. Брадата на Майлс бе по-къса от тази на капитана — в крайна сметка Галени имаше четиридневна преднина, — но напуканите му устни, синините и засъхналата кръв по ризата му го компенсираха, реши той. Освен това Галени беше намерил ботушите и униформената си куртка в къщата на комарците. Навярно клонингът бе взел неговите. Майлс не знаеше кой от двамата смърди по-силно — Галени беше останал в плен по-дълго, но той се бе потил повече. А нямаше намерение да помоли Ели Куин да прецени вместо него. Потръпващите устни и присвитите очи на комареца предполагаха, че изпитва същото безумно облекчение, каквото клокочеше в собствените му гърди. Бяха живи — и дори само това беше цяло чудо.
Качиха се по рампата рамо до рамо. Ели ги следваше и с любопитство наблюдаваше представлението.
Часовият на входа инстинктивно отдаде чест и в следващия миг на лицето му се изписа удивление.
— Капитан Галени! Вие се върнахте! И, хм… — той погледна към Майлс и зяпна, — вие, господин лейтенант?
Галени учтиво отвърна на поздрава му и каза:
— Повикайте лейтенант Ворпатрил, моля. Само Ворпатрил.
— Слушам, господин капитан. — Без да откъсва очи от тях, часовият заговори в комуникатора на китката си. Продължаваше да наблюдава Майлс извънредно озадачено. — Хм, радвам се, че се върнахте, господин капитан.
— Аз също, ефрейтор.
След миг Иван изскочи от асансьора и се затича към тях през мраморното фоайе.
— Боже мой, господин капитан, къде бяхте? — извика той и сграбчи Галени за раменете. После се опомни и отдаде чест.
— Отсъствието ми не беше доброволно, уверявам ви. — Капитанът подръпна едното си ухо, премигна и прокара ръка по брадата си, очевидно трогнат от радостното вълнение на Иван. — По-късно ще ви обясня подробно. А сега, лейтенант Воркосиган? Може би е време да изненадаме, хм, другия ви роднина.
Иван погледна Майлс.
— Значи са те пуснали, така ли? — След което внимателно се вгледа в лицето му и ахна. — Майлс…
Майлс се усмихна и му даде знак да се отдалечат от хипнотизирания часови.
— Когато арестуваме другия лейтенант Воркосиган, ще разбереш всичко. Между другото, къде е той?
Иван сви устни.
— Майлс… да ме побъркаш ли искаш? Хич не е смешно…
— Нищо подобно. Аз не съм човекът, с когото си живял в една стая през последните четири дни. Аз бях с капитан Галени. Една комарска революционна група се опита да ти пробута самозванец. Мой клонинг. Само не ми казвай, че не си забелязал нищо!
— Ами… — засрамено започна Иван, — през последните дни наистина ми се стори малко, хм, странен.
Ели замислено кимна. Явно съчувстваше на смущението му.
— В какъв смисъл? — попита Майлс.
— Ами… Виждал съм те побъркан. Виждал съм те и потиснат. Но никога не съм те виждал… е, безразличен.
— И въпреки това не си заподозрял нищо, така ли? Толкова ли приличаше на мен?
— А, първата нощ доста се зачудих!
— И какво? — извика Майлс. Искаше му се да го оскубе.
— И реших, че не е възможно. В края на краищата преди няколко дни самият ти измисли оная история с клонинга.
— Сега ще ти демонстрирам удивителната си прозорливост. Къде е той?
— Ами, тъкмо затова се изненадах, че те виждам.
Галени стоеше със скръстени ръце, опрял брадичка върху дланта си. Устните му едва забележимо помръдваха — навярно броеше до десет.
— Защо, Иване? — попита той накрая.
— Боже мой, още не е заминал за Бараяр, нали? — настойчиво попита Майлс. — Трябва да го спрем…
— Не, не — отвърна Ворпатрил. — В полицията е. Затова всички в посолството сме толкова развълнувани.
— Къде е? — изръмжа Майлс и сграбчи Иван за реверите със здравата си ръка.
— Успокой се, нали това се опитвам да ти обясня! — Ворпатрил погледна побелелия му юмрук. — Да, така е по-добре. Преди два часа пристигна полиция и те арестува… него де. Хм, всъщност не го арестува, но имаха заповед, забраняваща ти да напускаш града. Ти… той изпадна в паника, защото това означаваше, че ще изпусне кораба си. Между другото, довечера заминаваш. Отведоха те на разпит, за да се уверят, че имат достатъчно улики, за да ти предявят официално обвинение.
— Какво обвинение? Какви ги приказваш, Иване?
— Е, тъкмо затова всичко е толкова объркано. Подозират те в заговор за извършване на убийство. По-точно, че си наел онези двама главорези, които миналата седмица се опитаха да убият адмирал Нейсмит на космодрума.