Майлс изпъшка.
— Посланикът праща възражения до всички възможни инстанции. Естествено не можехме да му обясним защо смятаме, че полицията греши.
Майлс хвана Куин за лакътя.
— Не изпадай в паника.
— Не изпадам в паника — отвърна Ели. — Ти се паникьосваш. Много е забавно.
Той притисна челото си с длани.
— Ясно. Ясно. Да речем, че не всичко е изгубено. Да речем, че хлапето не е изпаднало в паника. Че не се е прекършило. Засега. Да речем, че е възприело високомерна аристократична позиция и презрително отказва да отговаря на въпросите им. Той го умее много добре — мисли си, че така би трябвало да се държат бараярските аристократи. Малък лайнар. Да речем, че още се държи.
— Остави предположенията — каза Иван. — Какво ще правим?
— Ако побързаме, можем да спасим…
— Твоята репутация ли? — попита Ворпатрил.
— Твоя… брат ли? — обади се Галени.
— Себе си ли? — присъедини се към хора Ели.
— Адмирал Нейсмит — довърши Майлс. — В момента е в опасност единствено той. — Ели срещна погледа му и тревожно повдигна вежди. — Ключовата дума е „прикритие“. Двамата с вас — кимна Майлс на Галени — трябва да се приведем в приличен вид. Иване, ти донеси сандвичи. Два. Ще те вземем с нас заради мускулите ти. Ели, ти ще шофираш.
— Къде отиваме? — попита Куин.
— В съда. Да спасим бедния, несправедливо обвинен лейтенант Воркосиган. Който ще ни е признателен, независимо дали го желае. Иване, освен сандвичите вземи и спринцовка с два кубически сантиметра толизон.
— Почакай, Майлс — каза Ворпатрил. — Щом посланикът не успя да му помогне, как ще го направим ние?
Майлс се усмихна.
— Не ние. Адмирал Нейсмит.
Лондонският градски съд се помещаваше в голяма, строена преди два века сграда от черен кристал, заобиколена от подобни постройки в квартал, датиращ от още по-древни времена и напомнящ за експлозиите и пожарите от Петите граждански безредици. Тук развитието на града като че ли бе спряло. Лондончани упорито се бяха вкопчили в останките от миналото си — имаше дори инициативен комитет за спасяването на особено грозните руини от края на двайсети век. Майлс се зачуди дали след хиляда години Ворбар Султана, който в момента се разширяваше с бясна скорост, ще изглежда така, или, в стремежа си да се модернизира, ще унищожи следите от миналото си.
Той спря в просторното фоайе, оправи адмиралската си униформа и попита Куин:
— Вдъхвам ли уважение?
— Брадата ти придава малко…
Той припряно я приглади.
— Елегантен вид ли? Или ме прави по-възрастен?
— Заплашителен.
— Ха!
Четиримата се качиха с асансьора на деветдесет и седмия етаж.
— Зала „У“ — след като влязоха във файловете му, съобщи информационният пулт. — Деветнайсета кабина.
В кабина 19 имаше терминал на Европейския електронен съд, както и живо човешко същество — сериозен млад мъж.
— А, инспектор Рийд — очарователно му се усмихна Ели. — Пак се срещаме.
Инспектор Рийд беше сам. Майлс едва потиска паниката си.
— Инспектор Рийд се занимава с онзи неприятен инцидент на космодрума, господин адмирал — поясни Ели, помислила прокашлянето му за молба да ги запознае и да превключи на професионален режим. — Инспектор Рийд, адмирал Нейсмит. При последното ми идване тук двамата доста си поговорихме.
— Разбирам — отвърна Майлс и си придаде любезно изражение.
Рийд откровено му се озъби.
— Странно. Значи вие наистина сте клонинг на Воркосиган!
— Предпочитам да мисля за него като за свой близнак — отби удара Майлс. — Обикновено правим всичко възможно, за да не се срещаме. Виждам, че сте разговаряли с него.
— Да. Не ми оказа голямо съдействие. — Рийд колебливо местеше поглед между Майлс, Ели и двамата униформени бараярци. — Всъщност се държеше доста неприятно.
— Представям си. Напипали сте болното му място. Той е болезнено чувствителен във всичко, свързано с мен. Предпочита да не му напомнят за моето съществуване.
— О! Защо?
— Съперничество между братя — импровизира Майлс. — Аз постигнах повече от него във военната кариера. Той го приема като обида, като петно върху собствените му блестящи постижения… — „Господи, няма ли някой да ме измъкне…“ Погледът на Рийд ставаше все по-подозрителен.
— Моля ви, на въпроса, адмирал Нейсмит — изсумтя капитан Галени.
„Благодаря ти.“
— Разбира се. Инспектор Рийд, аз не претендирам, че съм приятел с Воркосиган, но как стигнахте до това любопитно, но невярно заключение, че се е опитал да ме убие по този ужасен начин?