— Случаят беше много заплетен. Двамата неуспели убийци — Рийд хвърли поглед към Куин — бяха мъртви. Затова тръгнахме по други следи.
— Надявам се, че не сте приели сериозно Лиз Валери, нали? Боя се, че малко я подведох. Неуместно чувство за хумор.
— Предположенията й ми се сториха интересни, но не и убедителни — отвърна Рийд. — В миналото Валери е проявявала забележителни детективски качества. И често ми е правила услуги, като ми е предавала интересна информация.
— С какво се занимава сега? — попита Майлс.
Инспекторът го изгледа.
— С незаконното клониране. Навярно можете да я насочите.
— Хм… опасявам се, че познанията ми по въпроса са остарели с двайсетина години.
— Е, в този случай уликите бяха съвсем явни. По време на опита за убийство са видели от космодрума да отлита гравитокар, който нямал разрешение от контролната кула. Проследихме го до бараярското посолство.
„Сержант Барт.“ Галени изглеждаше така, като че ли се канеше да се изплюе. На лицето на Иван се беше изписало онова любезно, малко идиотско изражение, с което в миналото братовчед му винаги минаваше за абсолютно невинен.
— А, това ли — спокойно отвърна Майлс. — Нали разбирате, колкото и да е досадно, бараярското посолство постоянно ме следи. Не, в този случай според мен са замесени сетаганданците. Последните операции на „Дендарии“ в тяхната зона на влияние — далеч извън вашата юрисдикция — извънредно ги разгневиха. Но не съм в състояние да го докажа и тъкмо затова оставих въпроса във ваши ръце.
— А, забележителната спасителна акция на Дагула. Чух за това. Сериозен мотив.
— По-сериозен, уверявам ви, отколкото старата история, която споделих с Лиз Валери. Това обяснява ли недоразумението?
— Какво ще получите от бараярското посолство в замяна за тази услуга, адмирале?
— За моето добро дело ли? О, имате право — предупредих ви за чувството си за хумор. Нека кажем само, че наградата ми е достатъчна.
— Нищо, което може да се възприеме като възпрепятстване на правосъдието, надявам се? — иронично повдигна вежди Рийд.
— Аз съм жертвата, не забравяйте — Майлс прехапа език. — Наградата ми няма нищо общо с английското правосъдие, уверявам ви. Междувременно, мога ли да ни помоля да предадете бедния лейтенант Воркосиган на неговия командир капитан Галени?
Лицето на Рийд подозрително се напрегна. „Какво има, по дяволите? — зачуди се Майлс. — Това трябваше да го успокои…“
Инспекторът замислено сключи длани пред лицето си, изгледа ги и каза:
— Преди един час лейтенант Воркосиган си тръгна с човек, който се представи като капитан Галени.
— Ааах — рече Майлс. — Възрастен мъж в цивилни дрехи, нали? Едър, почти побелял.
— Да…
Майлс си пое дъх и се насили да се усмихне.
— Благодаря ви, инспектор Рийд. Няма да отнемаме повече от ценното ви време.
Когато излязоха във фоайето, Иван попита:
— Ами сега?
— Струва ми се — каза капитан Галени, — че трябва да се върнем в посолството. И да пратим пълен доклад в щаба.
„Бързаш да се изповядаш, а?“
— Не, не, няма да пращаме предварителни доклади — възрази Майлс. — Само окончателни. Предварителните доклади обикновено водят до получаване на заповеди, на които или трябва да се подчиниш, или да изгубиш ценно време и енергия, за да ги избегнеш.
— Интересна философия. Трябва да я имам предвид. Вие споделяте ли я, командир Куин?
— О, да!
— Трябва да е много приятно да работиш в „Свободните наемници от Дендарии“.
Тя се подсмихна.
— Да, изключително.
ГЛАВА 12
Въпреки това се върнаха в посолството — Галени, за да нареди на хората си да започнат разследване на куриера, Майлс, за да се преоблече в зелената си бараярска униформа и да се отбие при лекаря. Ако след тази каша в живота му настанеше известно затишие, навярно щеше да подмени всичките си кости със синтетични. Операцията на краката му бе болезнена и досадна, но отлагането на тази на ръцете нямаше да я направи по-лека. А вече определено не можеше да се заблуждава, че продължава да расте.
С тези мрачни мисли той напусна клиниката и слезе на подземния етаж, където се намираха офисите на службата за сигурност. Завари Галени сам пред пулта си — вече беше разпратил подчинените си по различни задачи. Лампите в кабинета бяха угасени. Той седеше отпуснат, с вдигнати върху бюрото крака. Майлс остана с впечатлението, че капитанът би предпочел вместо лазерната писалка, която в момента прехвърляше в ръце, да държи бутилка.