Галени тъжно му се усмихна, свали краката си и започна да почуква с писалката по бюрото.
— Мислих по въпроса, Воркосиган. Опасявам се, че може би все пак ще се наложи да уведомим местните власти.
— Иска ми се да не го правите, господин капитан. — Майлс си придърпа стол и го възседна с лице към облегалката. — Ако ги замесим, последствията ще излязат извън контрола ни.
— Ще ни е нужна малка армия, за да открием онези двама на Земята.
— Аз имам малка армия — напомни му Майлс, — която съвсем наскоро доказа ефективността си в такъв род операции.
— Хм, имате право.
— Предлагам посолството да наеме „Свободните наемници от Дендарии“ да намерят нашите… изчезнали приятели.
— Да ги наеме ли? Мислех, че Бараяр вече им плаща!
Майлс невинно запремигва.
— Но, господин капитан, като част от прикритието им, самите „Дендарии“ не знаят за тази връзка. Ако посолството ги наеме с официален договор, прикритието ще се запази.
Галени сардонично повдигна вежди.
— Разбирам. И как смятате да им обясните съществуването на вашия клонинг?
— Ако се наложи — като клонинг на адмирал Нейсмит.
— Значи ставате трима, така ли? — скептично попита капитанът.
— Просто ще ги наемете да открият ба… Сер Гален. Това ще ни отведе при клонинга. Веднъж вече се получи.
— Хм.
— Има и още нещо — прибави Майлс и замислено прокара показалец по облегалката на стола. — Ако успеем да ги хванем, какво ще правим с тях?
Лазерната писалка почука по бюрото.
— Има само две-три възможности — отвърна Галени. — Първо, могат да ги арестуват, да ги съдят и да ги затворят заради престъпленията им на Земята.
— В резултат на което — сериозно отбеляза Майлс — прикритието на адмирал Нейсмит като независим наемник със сигурност ще бъде провалено. Не мога да претендирам, че бараярската империя се крепи на „Свободните наемници от Дендарии“, но в миналото сме помагали на Имперската служба за сигурност. Командването може — надявам се, че може — да прецени, че просто не ги струва. Освен това моят клонинг не е извършил никакви престъпления. Дори ми се струва, че според законите на Европейския електронен съд той е непълнолетен.
— Другата възможност — продължи Галени — е да ги отвлечем, за да ги съдят на Бараяр. Ако имахме заповед от щаба, предполагам, че щеше да стане тъкмо така.
— Да ги съдят — отвърна Майлс, — или да ги хвърлят за неограничено време в някой зандан… За моя… брат това може да не се окаже толкова лошо, колкото би си помислил отначало. Той има изключително високопоставен приятел. Ако не го убие някой… превъзбуден военен, разбира се. — Галени и Майлс се спогледаха. — Но никой няма да защити баща ви. Бараяр винаги е смятал убийствата по време на Комарското въстание за престъпления и не ги е амнистирал. За него ще поискат най-тежкото наказание. И неизбежно ще го екзекутират.
— Неизбежно… — Капитанът прехапа устни и впи поглед в ботушите си. — Третата възможност е да получим заповед за тайното им убийство.
— Ако проявите достатъчно смелост, можете да не се подчините на незаконни нареждания. За щастие, върховното командване вече няма право да издава такива заповеди, както по времето на император Ецар. Аз допускам четвърта възможност. Навярно ще е най-добре изобщо да не залавяме тези наши… смущаващи роднини.
— Честно казано, Майлс, ако не хвана Сер Гален, с кариерата ми е свършено. Вече сигурно ме подозират, че през последните две години съм го прикривал. Твоето предложение граничи с — не с неподчинение, това, изглежда, е обичайното ти поведение — а с нещо още по-лошо.
— Ами вашият предшественик, който не го е разкрил за пет години? И ако го заловите сега, това ще помогне ли на кариерата ви? Онези, които са подозрителни по природа, така или иначе ще ви заподозрат.
— Ще ми се… — Галени изглеждаше абсолютно спокоен. — Ще ми се още навремето да беше загинал. Така щеше да има своето славно място в историята, а аз щях да съм свободен, без родители, които да ме тормозят. Добре, че науката не е постигнала безсмъртието. Какво щастие, че можем да оставяме в миналото старите войни. И старите воини.
Майлс анализира възможностите. В затвор на Земята Гален щеше да съсипе кариерата на Галени и да разконспирира адмирал Нейсмит, но щеше да остане жив. На Бараяр го очакваше сигурна смърт. От гледна точка на кариерата си, капитанът щеше да е в по-изгодно положение, ала до края на живота му щяха да го измъчват угризения. Отцеубийството определено нямаше да е от полза за бъдещето на Комар. „Но Нейсмит ще оцелее“ — не преставаше да му шепне един изкусителен глас. На свобода упоритият Гален и Марк представляваха неизвестна заплаха. Ако Майлс и капитанът не направеха нищо, върховното командване със сигурност щеше да вземе решението вместо тях и да издаде Бог знае каква заповед, за да реши съдбата на своите врагове.