Не му допадаше мисълта да жертва обещаващата кариера на Галени заради онзи кисел стар революционер. И все пак гибелта на Гален щеше да навреди и на сина му. По дяволите, защо старецът не се оттеглеше в някой тропически рай, вместо да се пречка в краката на по-младото поколение? Задължително пенсиониране на революционерите, ето от какво се нуждаеха сега.
— Решението е мое — каза Галени. — Трябва да ги открием.
Двамата уморено се спогледаха.
— Компромис — предложи Майлс. — Пратете наемниците на „Дендарии“ да ги намерят и да ги наблюдават. Засега не се опитвайте да ги заловите. Това ще ви даде възможност да използвате ресурсите на посолството за проблема с куриера, който си е чисто вътрешен бараярски въпрос.
Последва мълчание.
— Съгласен съм — накрая отвърна капитанът. — Но каквото и да се случи, искам бързо да свършим с това.
— Съгласен съм — повтори думите му Майлс.
Завари Ели да седи сама в кафенето на посолството, уморено надвесена над остатъците от вечерята си, без да обръща внимание на потайните погледи и колебливите усмивки, които й отправяха. Майлс си взе нещо леко за хапване и чай и се настани срещу нея. Ръцете им за миг се докоснаха под масата, после Ели отново опря брадичка върху дланите си.
— Е, сега какво? — попита тя.
— Какво е традиционното възнаграждение за добре свършена работа в тази мъжка армия?
Тъмните й очи се присвиха.
— Нова работа.
— Позна. Убедих капитан Галени да остави „Дендарии“ да открият Гален, точно както ти ни откри. Между другото, как го направи?
— С адски много усилия. Първо разровихме цялото невероятно огромно количество информация за комарците, което ти ни прати от посолството. Елиминирахме известните емигранти, децата и така нататък. После накарахме компютърните специалисти от разузнавателния отдел да изтеглят кредитните файлове от икономическата мрежа и досиетата от мрежата на Европейския електронен съд. След това започнахме да търсим аномалии. И попаднахме на нещо интересно. Преди година роденият на Земята син на комарски изгнаник бил арестуван от ченгетата за някаква дребна простъпка и се установило, че притежава нерегистриран зашеметител. Тъй като това не е смъртоносно оръжие, само го глобили. Но зашеметителят не бил земянитско производство, а от онези, които преди бяха на въоръжение в бараярската армия. Издирихме го, и физически, и по мрежата, за да проверим кои са приятелите му. В същото време работехме по още няколко възможности, но стигнахме до задънена улица. Аз определено имах предчувствие, че ще попаднем на нещо. Един от познатите на това хлапе, някой си Ван дер Пул, беше регистриран като емигрант от планетата Мраз IV. По време на онова разследване за откраднатите гени преди две години бях минала през Джаксън Хол…
Майлс кимна.
— …затова знаех, че там можеш да си купиш фалшиво минало, една от малките, изключително доходоносни услуги, които извършват някои лаборатории наред с новите лица, гласове и отпечатъци от пръсти. Една от планетите, които често използват, е Мраз IV — заради катастрофалното земетресение, което преди двайсет и осем години унищожило компютърната им мрежа, да не споменавам изобщо за характера на онова място. По този начин документите на много обикновени хора, които напускат Мраз IV, просто не подлежат на проверка. Ако си над двайсет и осем годишен, Джаксън Хол може да те уреди. Така че винаги щом срещна човек над определена възраст, който твърди, че е от Мраз IV, автоматично ставам подозрителна. Ван дер Пул се оказа Гален, разбира се.
— Разбира се. Между другото, моят клонинг е поредният блестящ продукт на Джаксън Хол.
— Аха. Всичко се връзва.
— Моите поздравления — на целия разузнавателен отдел и лично на теб. Когато се върна на „Триумф“, ми напомни да ви отправя официална похвала.
— Кога ще стане това? — Ели схруска бучка лед от дъното на чашата си и разклати остатъка от течността, като се опитваше да си придаде нехаен вид.
„Устните й са студени и ще дъхат на…“ Забелязал люобопитните погледи на служителите от посолството около тях, Майлс превключи на професионален режим и каза:
— Не зная. Все още не сме свършили тук. Трябва да прехвърлим цялата нова информация, събрана от „Дендарии“, обратно в компютрите на посолството. В момента Иван работи по данните, които свалихме от пулта на Гален. Този път ще е по-трудно. Гален — Ван дер Пул — се крие. А той е много опитен в изчезването. Но ако го откриеш, хм, докладвай лично на мен. Аз ще съобщя в посолството.