— Какво ще съобщиш в посолството? — доловила колебанието му, попита Ели.
Майлс поклати глава.
— Още не съм сигурен. Може би съм прекалено уморен, за да разсъждавам логично. Утре сутрин ще взема решение.
Тя кимна и се изправи.
— Къде отиваш?
— Връщам се на „Триумф“, за да задвижа нещата, разбира се.
— Но ти можеш да предадеш нарежданията си по… Кой е дежурен в момента?
— Бел Тори.
— Ясно, добре. Хайде да потърсим Иван. Можем да предадем информацията оттук. — Той забеляза тъмните кръгове под блестящите й очи. — Между другото, откога не си спала?
— А… — Ели си погледна часовника. — От трийсетина часа.
— Сега кой не може да прехвърля работата на подчинените си, командир Куин? Просто им прати заповедите си. И се наспи преди и ти да си започнала да допускаш грешки. Ще ти намеря стая в посолството… — Тя го погледна и внезапно се усмихна. — Ако искаш — припряно прибави Майлс.
— Ами ти? — тихо попита Ели. — Аз съм съгласна.
Отбиха се при Иван и се свързаха с „Триумф“. Братовчед му, за радост на Майлс, имаше невероятно много работа. Така че той отведе Ели в стаята си.
Тя незабавно влезе в банята. Докато окачваше униформата си, Майлс откри котешкото одеяло, натикано в най-тъмния ъгъл на гардероба, където несъмнено го бе захвърлил ужасеният клонинг. Когато я взе, черната козина нежно замърка. Той внимателно я разгъна върху леглото си.
С увита около бедрата хавлия, Ели излезе от душа само след няколко минути. Видя одеялото, усмихна се и го погали с босите си крака. То потрепери и замърка още по-силно.
— Ах — унесено загледан в нея, въздъхна Майлс. После в душата му се прокрадна съмнение. Ели любопитно се оглеждаше наоколо. Той преглътна.
— Хм, за пръв път ли си тук? — престорено нехайно попита Майлс.
— Аха. Не зная защо очаквах нещо средновековно. Повече прилича на обикновена хотелска стая.
— Това е Земята — отбеляза той — и от Изолацията са минали над сто години. Имаш странна представа за Бараяр. Но се чудех дали моят клонинг, хм… сигурна ли си, че през тези четири дни не си забелязала абсолютно никаква разлика? Толкова ли добре ме имитираше? — Майлс тъжно се усмихна в очакване на отговора й. Ами ако нищо не й бе направило впечатление? Наистина ли беше толкова прозрачен и елементарен, че всеки можеше да си играе с него? Нещо повече — ами ако Ели бе забелязала някаква разлика и повече й харесваше клонингът…
Тя се смути.
— Забелязах, да. Но само усещах, че нещо не е наред, и изобщо не ми дойде наум, че не си ти… навярно щях да се досетя, ако бяхме прекарали повече време заедно. Но ние само разговаряхме по комуникатора, освен двучасовото пътуване до центъра на Лондон, за да освободим Данио и хората му, когато си помислих, че си се побъркал. После реших, че сигурно си замислил нещо и просто не ми го казваш, защото… — Ели внезапно зашепна — защото поради някаква причина съм изгубила благоволението ти.
Майлс пресметна и облекчено въздъхна. Значи клонингът не беше имал време да… Стига! Той кисело й се усмихна.
— Виждаш ли, когато ме погледнеш — продължи да обяснява тя, — ми става, хм, приятно. Не в оня смисъл, макар че и това…
— В оня смисъл — радостно повтори Майлс и се притисна към нея.
— Престани, глупчо, говоря сериозно. — Но въпреки това го прегърна. Решително — сякаш готова незабавно да влезе в бой с всеки, който се опита отново да й го отнеме. — Ти ме караш да се чувствам в безопасност. Не ме е страх от неизвестността, от онова, което си мислят хората. Твоят… клонинг — Господи, какво облекчение е да зная, че е такъв — ме караше да се чудя какво ми е. Макар че когато си помисля колко лесно те отвлякоха онази нощ в изоставената къща, мога…
— Шт, шт — Майлс притисна показалец към устните й. — Нищо ти няма, Ели. Ти си съвършена.
— Разбираш ли какво искам да кажа? Предполагам, че това ти е спасило живота. Защото трябваше да ти докладвам за издирването на Галени, макар и само за да ти съобщя, че не сме постигнали напредък. Но дори и това щеше да му покаже, че го издирваме.
— А той щеше да ти нареди да преустановите търсенето.
— Точно така. Но после, когато открихме Гален, реших първо да се уверя. Да те изненадам с окончателния резултат, да си върна благоразположението ти, честно казано. В известен смисъл тъкмо това ме спря да му докладвам.