— Ако това те успокоява, при него е било почти същото. Ти си го ужасила. Лицето ти — да не споменавам за тялото ти — оказва такова въздействие върху някои мъже.
— Да, лицето… — Тя неволно докосна бузата си, после прокара пръсти през косата си. — Мисля, че ти имаш участие в него. Познаваше ме със старото ми лице, познаваше ме и когато бях без лице, а сега и с новото. И единствено за теб то си остава едно и също лице.
Майлс плъзна здравата си ръка по извивката на веждите й, по съвършения нос, спря на устните, за да получи целувка, после проследи идеалния ъгъл на брадичката и кадифената кожа на гърлото й.
— Да, лицето… Тогава бях млад и глупав. Навремето ми се стори добра идея. Едва по-късно осъзнах, че за теб може да е било като осакатяване.
— Аз също — въздъхна Ели. — Отначало бях възхитена. Но втория път, когато един от войниците започна да ме сваля, вместо да изпълни заповедта ми, разбрах, че определено имам проблем. Трябваше да открия и науча всевъзможни трикове, за да карам хората да ме възприемат като личност, а не само като хубава външност.
— Разбирам.
— Естествено, че разбираш. — Тя го погледна за миг, сякаш го виждаше за пръв път, после го целуна по челото. — Едва сега съзнавам, че съм научила много от тези трикове от теб. Боже, колко те обичам!
Когато най-после откъснаха устни един от друг, за да си поемат дъх, Ели предложи:
— Да те разтрия ли?
— Ти си пиянска мечта, Куин. — Той зарови лице в козината и я остави да прави с него каквото пожелае. След пет минути в силните й ръце го напуснаха всичките му амбиции. Освен две. След като задоволиха и тях, двамата заспаха непробудно.
Майлс се събуди от чукане по вратата.
— Върви си, Иване — изпъшка той, потънал в топлата плът и мъркащата козина. — Върви да спиш на някоя пейка и…
Ели решително се отскубна от прегръдката му, включи лампата, скочи от леглото, облече черната си тениска и сивите си панталони и се запъти към вратата, без да обръща внимание на Майлс, който мърмореше:
— Не, не, не го пускай… — Чукането стана по-силно и по-настоятелно.
— Майлс! — Иван се втурна в стаята. — А, здрасти, Ели. Майлс! — Братовчед му го разтърси за рамото. Майлс се опита да се скрие под одеялото.
— Добре, лягай си — промърмори той. — Нали не искаш да те завия…
— Ставай, Майлс!
Майлс надигна глава и присви очи от светлината.
— Защо? Колко е часът?
— Към полунощ.
— Хм. — Той отново се отпусна под кожата. След всичко, което беше преживял през последните четири дни, три часа сън изобщо не бяха достатъчни. В проява на неподозирана жестокост Иван изтръгна живата кожа от ръцете му и я захвърли настрани.
— Трябва да станеш — настоя братовчед му. — Да се облечеш. И да обръснеш тая идиотска брада. Надявам се, че някъде тук имаш чиста униформа… — Иван затършува в гардероба му. — А, ето!
Майлс тромаво улови зелената дреха, която му подхвърли братовчед му, и попита:
— Да не се е запалило посолството?
— Почти. Елена Ботари-Джесек току-що пристигна от Тау Кит. Дори не знаех, че си я пратил там!
— О! — Майлс най-после се разсъни. Куин вече бе напълно облечена и прибираше зашеметителя в кобура си. — Да. Трябва да се облека, естествено. Тя обаче няма да има нищо против брадата.
— Защото не я е жулила брада — промърмори Ели и разсеяно се почеса по бедрото. Майлс потисна усмивката си. Тя му намигна.
— Навярно не — мрачно отвърна Иван, — но едва ли ще хареса особено на комодор Дестанг.
— Дестанг е тук! — Очевидно все още му беше останал малко адреналин. — Защо? — После си спомни за някои от подозренията си, които бе включил в пратения по Елена доклад, и разбра защо шефът на Имперската служба за сигурност на Сектор две лично е дошъл да разследва случая. — О, Господи… трябва да го спра преди да е застрелял бедния Галени…
Така че бързо взе леденостуден душ и щом излезе и се облече, Ели пъхна чаша кафе в здравата му ръка и критично го огледа.
— Всичко е наред освен лицето — каза тя. — Но не можеш да направиш нищо.
Майлс прокара длан по гладко избръснатата си брадичка.
— Да не съм пропуснал нещо?
— Не, възхищавах се на синините. И на очите ти. Светят като прожектори.
— Благодаря.
— Сам ме попита.
Докато слизаха с асансьора, Майлс си мислеше за Дестанг. Бяха се срещали само един-два пъти, и то за кратко. Командирът на Имперската служба за сигурност в Сектор две беше опитен офицер, свикнал да изпълнява разнообразните си задължения — събиране на информация, следене на сигурността в бараярските посолства и консулства, спасяване на изпаднали в беда бараярски поданици — почти без намеса от далечния Бараяр. По време на няколкото операции, които „Дендарии“ бяха провели в сектора, Дестанг бе препращал заповедите и парите им, без да им създава никакви проблеми.