Когато Майлс, Иван и Ели влязоха в кабинета на Галени, комодор Дестанг седеше зад пулта на капитана. Самият Галени стоеше прав, макар че покрай стената имаше достатъчно столове. Скованата му поза бе като непробиваема броня, присвитите му очи — неразгадаеми като визьор. В ъгъла седеше Елена Ботари-Джесек с тревожното изражение на свидетел на поредица събития, предизвикани от тях, но вече излезли от техен контрол. Когато видя Майлс, тя облекчено въздъхна, стана и му отдаде чест, макар че той не носеше адмиралската си униформа. По-скоро му прехвърляше цялата отговорност, като човек, избавящ се от торба с живи змии: „Ето, всичко е твое…“ Той й кимна: „Добре“.
— Господин комодор — отдаде чест Майлс.
Дестанг отвърна на поздрава му и яростно го погледна, с което му напомни за Галени в началото на познанството им. Още един ядосан командир. Комодорът бе шейсетинагодишен, слаб, със сива коса, по-нисък от средния за Бараяр ръст. Несъмнено беше роден точно след края на сетаганданската окупация, когато масовото недохранване бе лишило мнозина от пълния им потенциал за растеж. Трябваше да е бил млад офицер по време на завладяването на Комар и опитен воин — при избухването на въстанието.
— Докладваха ли ви вече, господин комодор? — загрижено започна Майлс. — Първоначалната ми информация не е актуална.
— Току-що прочетох версията на капитан Галени — кимна към пулта Дестанг.
Галени продължаваше да предпочита писмените доклади. Майлс въздъхна. Стар академичен навик, несъмнено. Едва се сдържа да не проточи шия към видеоплочата.
— Изглежда, вие не сте успели да напишете своя — отбеляза комодорът.
Майлс махна с бинтованата си лява ръка.
— Бях в лазарета, господин комодор. Но научихте ли, че комарците навярно са привлекли на своя страна куриера на посолството?
— Преди шест дни арестувахме куриера на Тау Кит — отвърна Дестанг.
Майлс облекчено въздъхна.
— И?
— Обичайната жалка история — намръщи се Дестанг. — Извършил е дребна простъпка и това им е дало възможност да го шантажират, докато вече не е имало връщане назад.
Странен начин на мислене, каза си Майлс. В крайна сметка именно страхът от своите, а не от комарците беше тласнал куриера в ръцете на врага. Ето как системата, създадена, за да подхранва верността, всъщност я подяждаше…
— Работил е за тях поне през последните три години — продължи комодорът. — Всичко, което е влизало и излизало от посолството, може да им е минало пред очите.
— Ох. — Майлс скри усмивката си с ужасено изражение. Значи предателството на куриера очевидно предхождаше пристигането на Галени на Земята. Чудесно.
— Да — рече Иван. — Току-що открих копия на някои от материалите ни във файловете, свалени от пулта на Сер Гален, Майлс. Страшно се шокирах.
— Досетих се, че може да ги открием там — отвърна Майлс. — След като разбрах, че са ни измамили, не оставаха много други възможности. Надявам се, че разпитът на куриера е свалил всякакво подозрение от капитан Галени, нали?
— Дори капитанът да е имал контакти с комарските изгнаници на Земята — неутрално отговори Дестанг, — куриерът не знаеше нищо.
Това не потвърждаваше съвсем реабилитацията на Галени.
— Беше напълно ясно — каза Майлс, — че Сер Гален е пазел капитана за краен случай. Но с риск за живота си капитан Галени отказа да им помогне. В крайна сметка пращането му на Земята е било случайно, нали?
— Не — намеси се Галени и стисна устни. — Аз поисках да ме пратят тук.
— Е, в такъв случай е случайно моето идване — замаза грешката си Майлс, — доколкото е случайност фактът, че моите ранени и криотрупове трябваше колкото може по-скоро да бъдат откарани в голям медицински център. Като става дума за „Дендарии“, господин комодор, куриерът отклонил ли е осемнайсетте милиона марки, които им дължи Бараяр?
— Изобщо не сме ги пращали — отвърна Дестанг. — До пристигането на капитан Ботари-Джесек последният ни контакт с вашите наемници беше докладът за операцията на Дагула, който ни пратихте от Махата Соларис. После изчезнахте. От гледна точка на секторния щаб, вие отсъствахте повече от два месеца. За наш ужас. Особено когато ежеседмичните искания на информация за вас от страна на шефа на Имперската служба за сигурност Илян станаха ежедневни.