Дестанг повдигна вежди.
— Дали ще се сети да използва такава необичайна защита?
„Ако той не се сети, аз ще му я посоча.“
— Защо не?
— Благодаря ви, лейтенант. Не съм се замислял за такива усложнения. — Комодорът наистина изглеждаше угрижен.
Планът на Майлс да убеди Дестанг, че сам е стигнал до идеята да остави клонинга на мира, заплашваше да постигне тъкмо обратния резултат. Трябваше да разбере…
— Допускате ли възможността за убийство, господин комодор?
— Да. — Шефът на секторния щаб решително изправи гръб.
— Има вероятност да се появи юридически проблем, господин комодор. Той или не е имперски поданик и ние изобщо не можем да му предявим обвинение, или ако е, клонингът ми е защитен от имперския закон. И в двата случая убийството му ще… — Майлс навлажни устните си с език. Галени, който единствен знаеше какво се опитва да направи, затвори очи като човек, присъстващ на ужасен инцидент. — Ще бъде престъпление, господин комодор.
Дестанг го изгледа нетърпеливо.
— Нямам намерение да давам тази заповед на вас, лейтенант.
„Мисли си, че не искам да си цапам ръцете…“ Ако Майлс доведеше спора до логичния му завършек в присъствието на двама имперски офицери, имаше вероятност комодорът да отстъпи. Но можеше и да загази. Ако всичко това завършеше с военен съд, щяха да пострадат и двамата. Даже Майлс да спечелеше, Бараяр щеше да изгуби, а четирийсетте години служба на Дестанг не заслужаваха такъв безславен край. И ако сега го поставеха под домашен арест, щяха да му бъдат затворени всички алтернативни пътища на действие. Не искаше да го хвърлят в нов затвор. Междувременно хората на Дестанг без колебание щяха да изпълнят всяка заповед, която им дадеше…
— Благодаря ви, господин комодор — кисело се усмихна той. Иван изглеждаше облекчен.
Шефът на секторния щаб се замисли.
— Малко е странно, че специалист по секретни операции като вас толкова късно се е загрижил за законността, не смятате ли?
— Всеки от нас понякога се отклонява от логиката.
Куин бе приковала вниманието си към него. Едва забележимото повдигане на веждите й го питаше: „Какво правиш, по дяволите?“
— Помъчете се това да не ви се случва често, лейтенант Воркосиган — сухо отвърна Дестанг. — Адютантът ми носи непроследим кредитен чек за вашите осемнайсет милиона марки. Можете да си го вземете на тръгване. И отведете със себе си тези жени. — Той махна с ръка към двете униформени наемнички от „Дендарии“.
Иван се подсмихна. „Те са мои офицери, по дяволите, не са ми харем“ — мислено изръмжа Майлс. Но никой от Службата на възрастта на Дестанг не би могъл да го разбере. Някои неща не се променяха — просто трябваше да се надживеят.
Последните думи на комодора даваха ясен знак за край на срещата. Майлс не им обърна внимание. И все пак Дестанг не беше споменал…
— Да, лейтенант, вървете — любезно рече капитан Галени. — Не успях да довърша доклада си. Ако отведете наемниците си с вас, ще прибавя към осемнайсетте милиона на комодора още една… марка.
Очите на Майлс леко се разшириха. „Галени не е съобщил на Дестанг, че «Дендарии» работят по случая. Следователно той не може да им нареди да се оттеглят, нали?“ Имаха преднина — ако успееше да открие Гален и Марк преди групата на комодора…
— Благодаря, господин капитан — чу собствения си глас той. — Удивително е колко много тежи една марка.
Галени му кимна и обърна към Дестанг.
Майлс почти избяга навън.
ГЛАВА 13
Иван придружи Майлс до стаята им, та той да се преоблече за последен път в адмиралската си униформа, с която беше пристигнал в посолството — сякаш преди цяла вечност.
— Не ми се ще да присъствам на сцената долу — поясни братовчед му. — Дестанг е решен да пролее кръв. Но ще държи Галени в стойка „мирно“ цяла нощ и ще се опитва да го пречупи.
— По дяволите! — Майлс запрати зелената си бараярска куртка към отсрещната стена, но това не му помогна да се освободи от яростта си. После се тръшна на леглото, събу единия си ботуш, претегли го в ръка, после поклати глава и отвратено го пусна на пода. — Галени не заслужава такова отношение, а медал. Е, щом Сер Гален не успя да го пречупи, струва ми се, че няма да може и Дестанг. Но не е честно, не е честно… — Майлс се замисли. — И аз имам вина за това положение. По дяволите, по дяволите, по дяволите…