— Толкова ли много си приличате, господин адмирал?
— Очевидно изглеждаме абсолютно еднакви.
— Така е — потвърди Куин. — Виждала съм го.
— Хм… разбирам. Това поражда интересни възможности за объркване, господин адмирал. — Торн погледна Ели, която мрачно кимна.
— Е, надявам се, че медицинските скенери ще решат проблема. Добре, действай. Съобщи ми веднага щом откриете нещо.
— Слушам, господин адмирал.
Когато излязоха в коридора, Куин отбеляза:
— Хитро измислено, господин адмирал.
Майлс въздъхна.
— Трябваше по някакъв начин да предупредя „Дендарии“ за съществуването на Марк. Не можех да му позволя отново да се представя за адмирал Нейсмит.
— Марк ли? — учуди се Ели. — Кой е този Марк? Или да се досетя сама? Майлс Марк Втори?
— Лорд Марк Пиер Воркосиган — спокойно отвърна Майлс. Поне се надяваше, че изглежда спокоен. — Моят брат.
Ели се намръщи.
— А може би Иван има право, а, Майлс? Да не би онова копеленце да те е хипнотизирало?
— Не зная — бавно отвърна той. — Ако аз съм единственият, който вижда нещата така, може би.
Ели го погледна окуражително. Майлс се усмихна. Криво.
— В такъв случай навярно грешат всички други освен мен.
Тя изсумтя. Майлс отново стана сериозен.
— Наистина не зная. През тези седем години никога не съм използвал властта на адмирал Нейсмит за лични цели. Нямам желание да го правя и сега. Е, може би в крайна сметка няма да успеем да ги открием и това ще сложи край на проблема.
— Ще ти се — неодобрително измърмори Ели. — Щом не искаш да ги откриеш, просто престани да ги търсиш.
— Изкусителна логика.
— Тогава защо не се изкушиш? И какво възнамеряваш да правиш с тях, ако все пак ги заловиш?
— Този въпрос — отвърна Майлс — не е чак толкова сложен. Искам да намеря Гален и клонинга преди да попаднат в ръцете на Дестанг и да ги разделя един от друг. После ще се погрижа комодорът да не ги открие, докато не пратя доклад на Бараяр. Накрая, ако гарантирам за него, мисля, че ще успея да накарам върховното командване да забрани убийството на клонинга, без да се налага пряко да се замесвам в случая.
— Ами Гален? — скептично попита Ели. — Няма начин да се откажат от екзекутирането му.
— Навярно имаш право. Гален е… проблем, който още не съм решил.
Майлс тръгна към каютата си. Корабната счетоводителката го настигна по пътя — и с искрена радост грабна кредитния чек за осемнайсет милиона марки.
— Спасени сме!
— Изплатете всичките ни дългове — каза той. — Включително заема, който гарантирахме с „Триумф“. Трябва да сме в състояние да потеглим незабавно, без флотът на Слънчевата система да се втурне по петите ни. А, да. Можете ли да издадете кредитен чек за дребна сума в непроследими галактически марки?
Очите й проблеснаха.
— Интересно предизвикателство, господин адмирал. Това свързано ли е със следващия ни договор?
— Въпросът е секретен, лейтенант — отвърна Майлс. — Не мога да го обсъждам дори с вас.
— Колкото и да е секретен — презрително изсумтя лейтенант Боун, — не можете да скриете нищо от счетоводството.
— Навярно трябва да слея разузнавателния и счетоводния отдел. Или не? — Ужасеното й изражение го накара да се усмихне. — Е, може би не.
— На кого трябва да бъде изплатен чекът?
— На приносителя.
Тя повдигна вежди.
— Много добре, господин адмирал. За колко?
Майлс се поколеба.
— Половин милион марки. Колкото и да е това в местни кредити.
— Половин милион марки — кисело отбеляза счетоводителката — не е дребна сума.
— Няма значение, стига парите да са в брой.
— Ще направя всичко възможно, господин адмирал.
След като тя си тръгна, Майлс се замисли. Намираше се в задънена улица. Не можеше да очаква, че Гален ще влезе във връзка с някого, освен ако не откриеше начин или причина да овладее положението или да нанесе изненадващ удар. Струваше му се гибелно да остави стареца да определя действията му и не искаше да чака със скръстени ръце. Не разполагаше с много време и може би щеше да е по-добре да го предизвика със заблуждаващ ход. Само че докато не откриеха Гален, не можеше да направи нищо.
Събуди се, погледна светещите в мрака цифри на стенния часовник и отново отпусна глава на възглавницата. Най-после се бе наспал добре. Ненаситното му тяло намекваше, че няма да е зле да поспи още малко, но комуникационният му пулт сигнализира и Майлс стана и отговори.