— Ха! Дали пък да не ги проследим, та да ни отведат при Гален?
— Боя се, че трябва да ги изпреварите. Тяхната цел е да го убият.
— Въоръжени и много опасни, а? Ще дам инструкции. — Торн замислено подсвирна. — Брат ви явно е много популярен, господин адмирал.
Майлс се изми, облече се, закуси и се приготви: нож на глезена, скенери, зашеметители, скрити на бедрата, комуникатори, разнообразни инструменти и играчки, които човек можеше да пренесе през контролния пункт на лондонския космодрум. Това далеч не беше бойно снаряжение, уви, макар че докато вървеше, куртката му почти потракваше. Той повика дежурния офицер и провери дали совалката е заредена с гориво. После нетърпеливо зачака.
Какво замисляше Гален? Ами ако нямаше намерение да избяга… Фактът, че бараярската група за бързо действие го бе проследила, означаваше, че все още е в Лондон поради някаква причина. Защо? За да си отмъсти ли? Или заради нещо по-сложно? Какво би могъл да направи човек, който иска да докаже правотата си?
Пултът в каютата му сигнализира и на видеоплочата се появи лицето на свързочника.
— Господин адмирал, търсят ви по обществената комуникационна мрежа. Някакъв човек, който отказва да се представи и твърди, че сте искали да разговаряте с него.
Майлс рязко се наведе напред.
— Проследете откъде се обажда и незабавно съобщете на капитан Торн от разузнавателния отдел. Свържете ме.
На мястото на свързочника се появи Гален.
— Воркосиган?
— Да?
— Няма да повтарям — тихо и бързо каза комарецът. — Не ми пука дали ме записвате, или проследявате разговора. Това няма значение. Чакам те точно след седемдесет минути. Ела на приливната дига на Темза, по средата между шеста и седма кула. Там ще поговорим. Ако не изпълниш някое от условията ми, просто няма да ме видиш. И в два часа и седем минути Иван Ворпатрил ще умре.
— Вие сте двама. Аз също трябва да съм с придружител — каза Майлс.
— Красивата си телохранителка ли имаш предвид? Добре. Нека сте двама. — Връзката прекъсна.
— Не…
Тишина. Майлс повика Торн.
— Чу ли това. Бел?
— Естествено. Звучеше заплашително. Кой е Иван?
— Много важен за мен човек. Откъде се обаждаше?
— От една станция на метрото. Пратих човек, който ще стигне там след шест минути. За съжаление…
— Зная. Шест минути означават радиус на претърсване, обхващащ няколко милиона души. Мисля, че трябва да изпълним условията му. Буквално. Прати въздушен патрул над дигата на Темза, подай маршрут за спускателната ми совалка и уреди да ме чака гравитокар, шофьор и войник от „Дендарии“. Кажи на Боун, че искам незабавно онзи кредитен чек. Предай на Куин, че ще я чакам на изходния люк, нека вземе със себе си два медицински скенера. И бъди готов. Искам да проверя нещо.
Той дълбоко си пое дъх и включи секретния комуникатор.
— Галени?
Тишина.
— Да?
— Още ли нямаш право да напускаш посолството?
— Да.
— Спешно ми трябва една информация. Къде всъщност е Иван?
— Доколкото зная, още е на…
— Провери. Бързо.
Последва продължително мълчание. Междувременно Майлс взе снаряжението си, откри лейтенант Боун и отиде при изходния люк. Куин вече го чакаше.
— Какво има? — попита тя.
— Открихме ги. Е, почти. Гален иска да се срещнем, но…
— Майлс? — най-после се разнесе гласът на Галени. Звучеше много напрегнато.
— Да?
— Преди десетина минути се обадил редникът, които шофирал колата на съпругата на посланика. Братовчед ти отишъл до тоалетната. Нямало го двайсет минути и шофьорът започнал да го търси. Изгубил още половин час — залата, в която се провежда изложбата, е огромна и тази вечер било пълно с народ — преди да ни докладва за случилото се. Ти откъде знаеше?
— Този стил на действие не ти ли напомня за някого?
Галени изруга.
— Ясно. Виж сега, не ме интересува как ще го направиш, но след петдесет минути те чакам в шести сектор на приливната дига на Темза. Вземи си поне зашеметител и е за предпочитане Дестанг да не научи, че излизаш. Имаме среща с баща ти и брат ми.
— Ако е хванал Иван…
— Нали трябва да изиграе някакъв коз. Имаме последен шанс да сложим край на историята по най-благоприятен за всички начин. Не твърдя, че шансът е голям, а само, че е последен. С мен ли си?
Кратко мълчание.
— Да.
— Ще се срещнем там.
Майлс прибра комуникатора и се обърна към Ели.
— Тръгваме.
Качиха се в совалката. Майлс за пръв път нямаше възражения срещу навика на Птармигън да изпълнява всички полети с бойна скорост.