— И да не знае, скоро ще научи.
— Мислиш ли, че са те проследили? — Майлс неволно погледна през рамо към гравитокара. Ели и двамата войници не се забелязваха.
— Не. В момента повечето хора са заети. — Зъбите на капитана проблеснаха в мрака. — Оставих личния си комуникатор и си купих жетони за метрото, вместо да използвам картата си, за да не могат да ме открият.
Двамата задъхано се изкачиха на върха. Влажният въздух вледеняваше лицето на Майлс. Миришеше на речна тиня и морска сол. Той погледна надолу през парапета към синтбетонната външна страна на дигата. На двайсетина метра отдолу минаваше тесен, обезопасен с перила перваз. Дотам се стигаше по сгъваеми стълби, заключени на равни интервали по парапета. Можеха да се опитат да отключат някоя от електронните ключалки, но това щеше да отнеме време и най-вероятно да задейства алармената система.
Майлс въздъхна. Алпинизмът бе един от най-омразните му спортове. Той извади от джоба си макара с въже и внимателно закачи гравитичната кука за перилата, дръжките от двете страни на макарата се разгънаха автоматично, освободиха широки ремъци — те винаги му изглеждаха ужасно неудобни, въпреки невероятната си еластичност. Майлс ги закрепи около тялото си, прескочи перилата и без да поглежда надолу, заподскача с лице към стената и с гръб към морето.
Когато стигна до перваза пусна макарата и тя автоматично се издигна нагоре към Галени. След секунди капитанът се спусна при него. Майлс откачи дистанционно куката, пренави въжето и го прибра в джоба си.
— Ще тръгнем надясно — кимна той и извади зашеметителя от кобура си. — Какво носиш?
— Успях да взема само един зашеметител. — Галени провери заряда и настройката на оръжието си. — Ами ти?
— Два. И още няколко играчки. Проверката на космодрума е изключително строга.
— Като се има предвид колко е пренаселен градът, струва ми се, че имат право — отбеляза капитанът.
Със зашеметители в ръка те закрачиха един след друг. Морето клокочеше точно под краката им. Ако се съдеше по позеленялата повърхност на стената, приливът заливаше перваза.
Майлс даде знак на Галени да спре и продължи напред. Первазът завиваше и се разширяваше, за да се превърне в четириметров кръг, където свършваше. В стената имаше овална, плътно прилепнала врата.
Пред нея стояха Гален и Марк, които също държаха зашеметители. Клонингът носеше черна тениска, сиви панталони и кубинки, но без куртка — собствените му откраднати дрехи, зачуди се Майлс, или дубликати? Ноздрите му се разшириха, когато забеляза дядовия си нож на пояса на Марк.
— Ако стреляме едновременно — спокойно отбеляза Гален, — ще зашеметиш или мен, или Майлс, така че играта е моя. Но ако по някакво чудо свалиш и двама ни, няма да можем да ти кажем къде е тъпият ти братовчед. И той ще умре преди да успееш да го откриеш. Смъртта му ще настъпи и без моето участие. Защо не повикаш своята красива телохранителка?
Зад Майлс се появи Галени.
Гален потръпна и зяпна, но бързо се овладя и отново стисна оръжието си.
— Трябваше да доведеш жената — изсъска той.
Майлс се усмихна.
— Тя е наблизо. Но ти каза двама и ние сме двама. Сега всички заинтересовани страни са тук.
Старецът преброи оръжията и прецени разстоянието, мускулната сила и шансовете. Майлс направи същото.
— Положението остава без промяна — каза накрая Гален. — Ако ви зашеметим, вие губите. Ако ни зашеметите, пак губите.
— Какво предлагаш? — попита Майлс.
— Предлагам всички да оставим зашеметителите си в средата на площадката. Така ще можем да разговаряме, без нищо да ни разсейва.
„Той носи скрито оръжие — помисли си Майлс. — Също като мен.“
— Интересно предложение. Кой ще остави своя зашеметител последен?
Гален отново се замисли, отвори уста, затвори я и леко поклати глава.
— И аз бих искал да разговаряме спокойно — предпазливо рече Майлс. — Ето какво предлагам. Аз пръв оставям зашеметителя си. После М… клонингът. След това ти. Накрая капитан Галени.
— Каква гаранция… — Комарският бунтовник погледна сина си. Напрежението между двамата бе почти осезаемо, странно и безмълвно съчетание от ярост, отчаяние и мъка.
— Той ще ти даде думата си — отвърна Майлс.
Галени бавно кимна.
Последва кратко мълчание.
— Добре — накрая каза Гален.
Майлс пристъпи напред, приклекна, сложи зашеметителя си в средата на площадката и се върна на мястото си. Марк направи същото, без да откъсва очи от него. Старецът се поколеба, но ги последва. Галени незабавно остави оръжието си при другите. Устните му се разтеглиха в презрителна усмивка. Очите му продължаваха да излъчват онази тъпа болка, която се бе появила в тях след чудодейното възкръсване на баща му.