— Първо вашето предложение — каза Гален. — Ако имате такова.
— Ще те оставя жив — отвърна Майлс. — Скрил съм кредитен чек за сто хиляди бетански долара, което прави половин милион имперски марки, платими на приносителя. Ще ти осигуря преднина и ще ти обясня как да избегнеш бараярските сили за сигурност, които, между другото, са по петите ти…
Клонингът изглеждаше изключително заинтригуван. Очите му се разшириха, когато чу сумата, и още повече при споменаването на бараярските сили за сигурност.
— В замяна на братовчед ми — продължи Майлс, — брат ми и думата ти, че ще се оттеглиш и никога вече няма да организираш заговори против Бараярската империя. Които могат да доведат единствено до ненужно кръвопролитие и да донесат страдания на малцината ти оцелели роднини. Войната свърши, Сер Гален. Време е някой да се опита да направи нещо друго. Да поеме по нов път, навярно по-добър — в крайна сметка, едва ли може да е по-ужасен.
— Въстанието — сякаш на себе си промълви Гален — не трябва да умира.
— Дори ако умрат всички ли? В моята професия това се нарича „военна глупост“. Не зная как го наричате в цивилния живот.
— Някога по-голямата ми сестра повярва на бараярците — с ледено изражение отвърна Гален. — Адмирал Воркосиган също владееше до съвършенство логичното убеждение и също обещаваше мир.
— Думата на баща ми е била нарушена от негов подчинен — възрази Майлс, — който не съзнавал, че войната е свършила. Той е платил за грешката си с живота си. Баща ми не е можел да съживи мъртвите. Нито пък аз. Мога само да се опитвам да не допусна да загинат още хора.
Гален кисело се усмихна.
— Ами ти, Давид? Какъв подкуп ще ми предложиш, за да предам Комар на бараярския ти господар?
Галени разглеждаше ноктите си. На устните му играеше бледа усмивка.
— Може би внуци?
За миг старецът се стъписа.
— Та ти дори не си женен!
— Някой ден навярно ще се оженя. Ако остана жив, разбира се.
— И всички те ще са верни поданици на императора — изсумтя Гален.
Галени сви рамене.
— Това допълва предложението на Воркосиган. Не мога да ти дам нищо друго.
— Вие двамата си приличате повече, отколкото съзнавате — проърмори Майлс. — Е, какво е твоето предложение, Сер Гален? Защо ни повика тук?
Старецът небрежно вдигна дясната си ръка към ревера си. „Сега ще извади втория си зашеметител — помисли си Майлс. — До последния момент се преструва, че това не е оръжие.“ Той дори не мигна, но мислено пресметна какво разстояние може да изплува под силния прибой. С кубинки. Хладнокръвен, както винаги, Галени също не помръдваше.
Въпреки че оръжието, което Сер Гален рязко извади от вътрешния си джоб, се оказа смъртоносен невроразрушител.
— Вземи зашеметителите — каза той на клонинга. Марк се подчини и ги напъха в колана си.
— Какво ще правиш с това? — спокойно попита Майлс, като се мъчеше да не гледа към сребристото фуниевидно дуло.
— Ще ви убия — отвърна Гален, премести очи към сина си, после отново се съсредоточи върху Майлс, сякаш се мъчеше да си вдъхне решителност.
„Тогава защо не стреляш, а приказваш? — Майлс не изрече мисълта си на глас, за да не въздейства с логиката си на Гален. — Накарай го да продължи да говори, той иска да каже още нещо, копнее да каже още нещо.“
— Защо? Не виждам с какво смъртта ни ще помогне на Комар. Само за да си отмъстиш ли?
— Нищо подобно. След като теб те няма, моят Майлс ще остане единствен.
— О, я стига! — Майлс нямаше нужда да призовава на помощ актьорските си способности. Гневът му бе съвсем искрен. — Не можеш да продължиш с този глупав план да ме подмениш! Бараярските сили за сигурност са предупредени и веднага ще открият измамата. — Той се обърна към клонинга. — И ти ще му позволиш да те хвърли на зверовете, така ли? Обречен си на гибел в момента, в който се появиш. Безполезно е. И е излишно.
Клонингът изглеждаше неспокоен, но вирна брадичка и гордо се усмихна.
— Аз няма да съм лорд Воркосиган, а адмирал Нейсмит. Веднъж го направих, ще успея и втори път. Твоите „Дендарии“ ще ни измъкнат оттук — и ще разполагаме с нова войска.
— Пфу! Да не си мислиш, че щях да дойда тук, ако имаше такава възможност? „Дендарии“ също са предупредени. Всички патрули на Земята носят медицински скенери. Ще те сканират още с първата заповед, която им дадеш. Ако открият, че вместо синтетични, костите на краката ти са истински, ще ти пръснат главата. И толкова.