— Къде е Иван? — стиснал зашеметителя, попита Майлс.
— Ако стреляш, никога няма да разбереш — отвърна Марк. Очите му нервно се местеха от Майлс към Галени, после към трупа на Гален в краката му и накрая към оръжието в собствената му ръка, сякаш всичко това даваше някакъв невероятно грешен резултат. Дишаше накъсано и уплашено. Галени стоеше абсолютно неподвижно, изправил глава и впил поглед в баща си, без да забелязва невроразрушителя.
— Добре — каза Майлс. — Ако ни помогнеш, ще ти помогнем и ние. Заведи ни при Иван.
Марк отстъпи към стената.
— Не ти вярвам.
— Къде ще избягаш? Не можеш да се върнеш при комарците. Преследва те бараярски ударен отряд, който има заповед да те убие. Не можеш да поискаш закрила от местните власти — ти току-що извърши убийство. Аз съм единственият ти шанс.
Клонингът погледна трупа, погледна невроразрушителя, погледна Майлс.
Съскането на морската пяна в краката им почти заглуши тихия звук от развиване на алпинистка макара. Майлс вдигна очи нагоре. Стиснала оръжие в едната си ръка, Куин се спускаше към тях като ястреб.
Марк отвори вратата и заднишком влезе вътре.
— Ти иди да търсиш Иван. Не е далеч. Освен това убиецът не съм аз, а ти! По оръжието на убийството са твоите отпечатъци! — Той захвърли невроразрушителя и затръшна вратата.
Майлс се хвърли след него, но закъсня — вратата вече беше заключена с механизъм, предназначен да устои на яростта на морето. Той изскърца със зъби.
— Да я взривя ли? — задъхано попита Куин.
— Мили Боже, не! — Позеленялата повърхност на стената показваше, че равнището на прилива достига на повече от два метра над вратата. — Може да удавим цял Лондон. Опитай се да я отвориш, без да я разбиваш. Капитан Галени! — Майлс се обърна. Комарецът не помръдваше. — В шок ли сте?
— А? Не… не, струва ми се, че не. — Галени с усилие излезе от унеса си и прибави със странно спокоен, замислен глас: — Навярно по-късно ще бъда.
Куин вече се бе навела над ключалката, вадеше от джобовете си различни устройства, залепваше ги за вертикалната повърхност и проверяваше датчиците им.
— Електромеханично задействане… ако използвам магнитно…
Майлс се пресегна и взе алпинистката й макара.
— Качете се горе — каза той на капитана — и се опитайте да откриете вход от отсрещната страна. Трябва да хванем това копеленце!
Галени кимна и започна да си слага ремъците. Майлс му подаде ножа си.
— Искате ли оръжие? — Марк беше взел със себе си всичките им зашеметители.
— Зашеметителят е безполезен — отбеляза комарецът. — По-добре задръж ножа. Ако го настигна, ще го хвана с голи ръце.
„С удоволствие“ — мислено отвърна Майлс и кимна. В Академията и двамата бяха изкарали курса по бараярски ръкопашен бой. Поради крехките си кости обаче Майлс не можеше да изпълнява поне три четвърти от движенията.
Галени се издигна в нощния мрак и бързо заподскача нагоре по стената.
— Готово! — извика Куин. Дебелата врата се отвори и разкри дълбока тъмна пещера.
Майлс откачи фенерчето от колана си и се хвърли вътре, като за миг погледна сивото, облизвано от морската пяна лице на мъртвия Гален, най-после избавен от безумието и мъките на живота си. Невроразрушителят трябва да го бе улучил право в главата. Куин затвори вратата зад тях и спря, за да прибере устройствата по джобовете си. Индикаторът на заключващия механизъм светна.
Двамата се запромъкваха напред. И само след пет метра стигнаха до разклонение.
— Ти върви наляво, аз — надясно — каза Майлс.
— Не трябва да оставаш сам — възрази Ели.
— Върви, по дяволите!
Тя ядосано вдигна ръце и се затича.
Майлс пое в другата посока. Стъпките му зловещо отекваха в коридора, скрит дълбоко под синтбетонната планина. Той спря за момент, заслуша се, но чу само отдалечаващата се Куин. Продължи напред покрай мрачни, слабо осветени и тихо бръмчащи помпени станции. Тъкмо се чудеше дали не е пропуснал някой изход — люк на тавана? — когато забеляза нещо на пода. Един от зашеметителите, изпуснат от паническия бягащия Марк. Майлс го грабна и го прибра в кобура си.
После включи ръчния си комуникатор.
— Куин? — Коридорът внезапно зави и излезе в нещо като мрачно фоайе с асансьор. Сигурно се намираше под някоя от наблюдателните кули. — Куин?
Майлс влезе в асансьора и натисна бутона за нагоре. О, Господи, на кой етаж беше слязъл Марк? Третото равнище, покрай което се издигна, представляваше широка площадка, заобиколена със стъклени стени и врати. Очевидно изходът. Той изскочи навън.