— Има ли жертви?
— Засега не. Заели сме позиция.
— Някаква следа от командир Куин?
— Не, господин адмирал.
— Можеш ли да установиш местонахождението й по предавателя на ръчния й комуникатор?
— Някъде на долните етажи на кулата. Не отговаря и не се движи.
Зашеметена? Мъртва? Дали комуникаторът изобщо бе на китката й? Неизвестно.
— Добре. — Майлс си пое дъх. — Обадете се анонимно в полицията. Кажете им, че в Седма кула има въоръжени мъже — може би саботьори, които се готвят да взривят дигата. Опитайте се да говорите уплашено, за да ги убедите.
— Няма проблем, господин адмирал — съвсем сериозно отвърна Ним.
Майлс се зачуди на какво разстояние от сержанта е минал плазменият лъч.
— Докато пристигнат ченгетата, не позволявайте на сетаганданците да напуснат кулата. Зашеметявайте всеки, който се опита да излезе. По-късно местните ще се занимават с тях. Прати двама души да покрият Осма кула — нека се придвижат на север и да отблъснат сетаганданците, ако се насочат към южния изход. Но смятам, че ще се отправят на север. — Той затисна комуникатора с ръка и се обърна към Марк. — Преследват те. — После продължи да инструктира Ним: — Оттеглете се, когато пристигне полицията. Избягвайте контакт с тях. Но ако ви притиснат, действайте кротко. Те са на наша страна — срещу ония гадняри в кулата с незаконните плазмени пушки. Ние сме просто туристи, забелязали нещо странно, докато сме се разхождали. Ясно ли е?
— Тъй вярно, господин адмирал — весело отвърна сержантът.
— Прати някой да наблюдава Шеста кула. Съобщи ми, когато се появят ченгетата. Край на връзката.
— Ясно, господин адмирал. Край на връзката.
Марк изстена приглушено и сграбчи Майлс за реверите.
— Какво правиш, идиот такъв? Повикай наемниците си тук — заповядай им да изхвърлят сетаганданците от Седма кула! Иначе аз ще… — И понечи да го хване за китката, но Майлс го отблъсна и скри лявата си ръка зад гърба си.
— Я се стегни! Сетаганданците са по-малко от нас, но имат плазмени пушки, които са три пъти по-далекобойни от зашеметителите. Нямам намерение да пращам хората си на сигурна смърт.
— Ако те хванат, ще те убият!
— Майлс — Иван подозрително огледа коридора, — ти току-що ни постави между чука и наковалнята.
— Не — възбудено се усмихна Майлс. — Не и докато имаме шапка невидимка. Хайде! — И тръгна надясно към Шеста кула.
— Чакай! — спря го Марк. — Бараярците могат да те убият… случайно, но мен ще ме убият със сигурност!
— А пък онези зад нас — каза Майлс — ще убият и двама ни. С операцията на Дагула адмирал Нейсмит разгневи сетаганданците повече, отколкото си мислиш. Хайде.
Клонингът неохотно го последва. Иван тръгна най-отзад.
Сърцето на Майлс туптеше. Искаше му се да се чувства толкова уверен, колкото показваше усмивката му. Но Марк не биваше да усети колебанието му. Той затича напред, като се опитваше да се движи безшумно. Ако бараярците вече бяха стигнали до този тунел…
Наближиха последната помпена станция. Коридорът все още бе пуст.
Помпената станция отново тънеше в тишина. Следващият прилив щеше да започне след дванайсет часа. Ако нямаше неочаквано прииждане на огромни водни маси, дотогава машините щяха да останат изключени. Ала Майлс не искаше да рискува.
За щастие контролният пулт се оказа елементарен. Ако прекъснеше няколко проводника, можеше да блокира помпата. Надяваше се, че техниците в наблюдателната кула няма да забележат. Не че в момента някой в кулата обръщаше внимание на такива неща. Майлс вдигна поглед към Марк.
— Трябва ми ножът ми.
Клонингът неохотно му подаде древния кинжал и канията. Майлс сряза кабелите, после грижливо пъхна ножа в колана си, отиде до люка и го отвори. Този път не се задейства аларма. Гравитичната му кука мигновено се залепи за гладката вътрешна повърхност. Оставаше да реши последния проблем — онова проклето ръчно резе. Ако дойдеше някой невинен — или не толкова невинен — и завъртеше лоста… о, не! Тук действаше същият вид силово поле, каквото бе използвала Куин, за да отвори вратата на външния перваз. Майлс облекчено въздъхна, върна се при контролния пулт и залепи предавателя на скенера си в края на редицата от бутони.
После посочи отворения люк на помпената клетка.
— Добре. Влизаме.
Иван пребледня.
— О, Господи, тъкмо от това се страхувах!