Ворпатрил вдигна поглед и разсеяната му усмивка се преобрази в искрен сарказъм, който повече подхождаше на стария Иван.
— Мамка му, Майлс! Дестанг направо ще те изкорми.
— В момента Дестанг дори не знае, че имам нещо общо с тази история. Шшт. Започва се!
Сетаганданският разузнавач отново се появи на сцената, повика някого с ръка и към него се присъедини втори сетаганданец. В отсрещния край на коридора се появиха останалите трима бараярци — всички от ударния отряд, които се намираха в кулата — кордонът от полицаи навън ги лишаваше от възможността да получат подкрепление. Те явно се бяха отказали да търсят загадъчно изчезналата си плячка и се надяваха колкото се може по-бързо да се изтеглят през Седма кула, за да не се налага да се обясняват със земянитите. Сетаганданците, които знаеха, че предполагаемият адмирал Нейсмит е избягал в тази посока, все още го преследваха, макар че под натиска на ченгетата ариергардът им най-вероятно скъсяваше дистанцията с основните им сили.
От него обаче все още нямаше и следа. Нито пък от Куин — ако сетаганданците изобщо я бяха пленили. Майлс се чудеше дали да се надява на това. Щеше да е добре да знае, че е жива, ала щеше да е ужасно трудно да я отърве преди да се появят полицаите. Можеше да остави да я зашеметят и да я арестуват и по-късно да я освободи от полицията… Ами ако в разгара на битката някой сетагандански главорез я убиеше, за да не ги издаде? Майлс потръпна.
Навярно трябваше да поведе Иван и Марк в атака. Недъгавият, негодният и несигурният в нападение срещу неизвестното… не. Дали би направил нещо повече за друг свой офицер? Толкова ли се страхуваше, че чувствата му ще го отклонят от военната логика? Това щеше да е предателство спрямо Куин и „Дендарии“…
Първият сетаганданец излезе иззад завоя и видя първия бараярец. Двамата мигновено стреляха и се строполиха на земята.
— Страхотни рефлекси — промърмори Майлс.
— Боже мой! — съвсем забравил за клаустрофобията си, възкликна Иван. — Все едно протон унищожава антипротон. Бум!
Останалите бараярци се притиснаха към стената. Сетаганданецът залегна и запълзя към поваления си другар. Един от бараярците изскочи в коридора и го повали. Двама от четиримата бойци на Дестанг се втурнаха към неподвижните тела на тайнствените си противници. Единият застана на пост, докато вторият ги претърсваше: оръжия, джобове, дрехи. Естествено, не откри лични документи. В този момент иззад гърба им изкънтя променен от високоговорител глас. Майлс не успя да разбере накъсаните от ехото думи, но смисълът им беше ясен: „Стой! Какво става тук?“
Един от бараярците вдигна зашеметения на гръб и го понесе напред. Другите двама тръгнаха пред него, последният ги прикриваше отзад.
Обречената малка армия едва бе направила няколко крачки, когато иззад завоя в южния край на коридора се появиха още двама сетаганданци. Единият тичаше и стреляше със зашеметителя си през рамо. Той не видя, че другарят му пада, улучен от първия бараярец, препъна се в проснатото му тяло и се строполи по очи на земята. Но продължи да стиска оръжието си, претърколи се настрани, отвърна на огъня и повали един от бараярците.
Бараярският ариергард се хвърли напред, обезвреди търкалящия се сетаганданец и се притисна към стената. За жалост в същия момент някой иззад завоя стреля със зашеметител, за да разчисти пътя — полицейски боен взвод, заключи Майлс по тактиката. Срещата между двамата бараярци и енергийните лъчи завърши с очакваните резултати.
Последният оцелял от групата на Дестанг стоеше в коридора, превит под тежестта на зашеметения си другар, и гневно ругаеше, затворил очи, сякаш не можеше да понесе срама от поражението. Когато полицаите го настигнаха, той се обърна към тях, вдигна ръце и пусна оръжието си на земята.
— Просто си представям видеоразговора с комодор Дестанг възбудено рече Иван. — „Господин комодор, натъкнахме се на малък проблем. Ще дойдете ли да ме освободите от…“
— Може би ще предпочете да дезертира — подметна Майлс.
Двата напредващи един срещу друг полицейски взвода за малко да повторят сцената с взаимното унищожаване на бягащите противници, но навреме успяха да се разпознаят. Майлс почти се разочарова. Ала нищо не можеше да продължава вечно — по някое време коридорът щеше да стане непроходим от купчини тела. Навярно щеше да е прекалено много да иска полицаите да се обезвредят взаимно, за да освободят пътя им за бягство. Чакането очевидно щеше да продължи.
Майлс се изправи, облегна се на стената. Нямаше да разполага с много време. Веднага след полицейските бойни взводове щяха да се появят ченгетата от отряда за взривни устройства и техниците от дигата и щяха да претърсят всеки сантиметър. Нямаше начин да не ги открият. Но нямаше и да ги убият, стига никой — Майлс вдигна очи към Марк — да не изпаднеше в паника.