Целият отряд на Линда изскочи иззад ъгъла и хукна към вратата. Трети пазач се появи от далечния ъгъл и всички откриха едновременно огън. Кинетичната енергия на толкова куршуми запрати тялото му в една от преградите. Когато стрелбата престана, Линда чу автоматичен изстрел иззад вратата и викове от ужас и болка.
Тя първа стигна до нея и отнесе бравата с кратък откос. После, без да спира, блъсна вратата и нахлу в помещението. Малкото й тяло се плъзна няколко метра, преди да спре, и тя умело използва инерцията, за да застане на колене с насочен и готов за стрелба автомат. Паникьосани от стрелбата пред столовата, двамина бунтовници стреляха напосоки в тълпата ужасени работници.
В помещението цареше див хаос. Мъже тичаха насам-натам и крещяха, падаха едни върху други в стремежа си да избягат от касапницата, а други се стоварваха на земята с ужасяващи рани. Линда беше блъсната от двойка мъже, които се спуснаха към вратата точно в мига, когато тя натисна спусъка и трите куршума минаха през портала, към кухнята и пробиха три дупки във вентилационната тръба от неръждаема стомана. Още двама мъже паднаха простреляни, преди тя да успее да поправи мерника си и да убие единия бунтовник с изстрел в главата.
Тримата мъже, които съставляваха нейния отряд, влетяха в столовата, крещейки на работниците да залегнат, докато се оглеждаха за втория терорист. Той престана да стреля в мига, когато Линда гръмна неговия другар, и сега се опитваше да се смеси с работниците, които хукнаха към изхода.
— Никой да не излиза — извика тя и крясъкът й почти се изгуби във врявата, но за щастие снайперистът я чу. Той и останалите се дръпнаха назад към вратата и независимо колко се напъваха работниците да си пробият път навън, не отстъпваха.
Линда се изправи на крака и започна да оглежда лицата на работниците. Беше запомнила физиономията на втория бунтовник, но сега никъде не го виждаше. Тогава зърна някакво движение откъм лявата си страна. Кухненската врата мръдна само сантиметър-два на двупосочните си панти. Тя се втурна през помещението, а мъжете отстъпваха пред нея заради оръжието в ръцете й и убийствения поглед в очите.
Когато стигна до масивната врата, тя я ритна навътре. Вратата се блъсна в нещо здраво, отвори се наполовина и отскочи назад. В кухнята не помръдна нищо, затова Линда приклекна и се запромъква бавно напред. От лявата си страна забеляза огромна съдомиялна машина и коридор, който водеше към някакъв склад, но не можеше да види нищо повече заради вратата.
Точно когато се обърна, за да провери надясно, една силна ръка я стисна за врата. Някой я издърпа и притисна цевта на автомат в бъбреците й. Терористът заговори на родния си език, бълвайки думи, които Линда не можеше да разбере, но въпреки това знаеше какво означават. Сега тя беше негов пленник и ако някой се опиташе да го нападне, той щеше да отнесе гръбнака й преди сам да загине.
На „Орегон“ му бяха достатъчни по-малко от десет минути, за да стигне до четвъртата платформа и да разчисти бунтовническите лодки от водната повърхност. След разрушаването на първия комплект моторни лодки край платформата беше останала само една, но небесното око на Тайни Гундерсон откри още три, които бягаха към танкера на товарния кей. За да не им даде възможност да подсилят отбраната по суша, Макс Хенли нареди на Мърф да ги унищожи. Разстоянието между кораба и лодките вече беше станало много голямо, когато Мърф взе на прицел последната лодка, затова беше нужен петсекунден откос преди куршумите от гатлинга да попаднат в целта. Последната лодка излетя над водата, срязана на две.
С маневра, от която корпусът изстена недоволно, Ерик завъртя „Орегон“, използвайки водните движители и насочващите дюзи, за да ускори към пристанището.
— „Орегон“ вика „Либърти“ — каза Макс в микрофона си. Макар никога да не бяха кръщавани официално, те наричаха основната спасителна лодка „Либърти“. Онази, която бяха взривили с ракета край брега на Намибия, беше прякоросана „Ор Дет“17.
— „Либърти“ слуша — отговори Майк Троно.
— Обезопасихме четвъртата платформа и сега ще заемем позиция, за да прикриваме вашата атака. — Да се приближат към добре защитаваното пристанище в невъоръжена гумена лодка щеше да е равно на самоубийство, но Кабрило и старшите служители, които бяха съставили плана, бяха уверени, че под защитата на арсенала на „Орегон“, те щяха да стъпят без затруднения на сушата.