— Налага ли се да седиш при нея, докато се оправи, или можеш да я оставиш сама?
Хъкс обмисли въпроса внимателно.
— Ако не се появят признаци на инфекция, като висока температура или повишен брой бели кръвни телца, няма нужда да се въртя около нея. Но ако похитителите са наранили Джефри Мерик… или ранят някого от вас… ще искаш да дойда с вас, за да окажа първа помощ. Ще взема окончателно решение, преди да тръгнем, но инстинктът ми подсказва, че тя ще се оправи.
— Боже всемогъщи — ужасено избърбори Марк. Ерик Стоун надникна през рамото на най-добрия си приятел и текстът на екрана на лаптопа се отрази в новите му очила.
Всички глави се обърнаха към младия оръжеен специалист. Той продължи да чете още известно време, докато Хуан не се изкашля, за да го накара да вдигне очи.
— О, извинявайте. Както знаете, онова, което намерихте, е задвижван от вълните генератор, но с такива размери, че направо не е за вярване. Доколкото знам, тази технология едва прохожда и има само няколко машини по крайбрежията на Португалия и Шотландия, които още се изпитват.
Те използват силата на вълните, която извива техните шарнирни връзки, за да задвижват хидравлични тарани11. От своя страна тараните изтласкват насила масло през двигател, който използва хидравличен акумулатор, за да успокоява струята. Двигателят от своя страна завърта генератор и вие получавате ток.
Като инженер Макс Хенли се впечатли най-много.
— Много хитро — възкликна той. — Колко могат да произвеждат тия джаджи?
— Всяка може да захранва градче с население две хиляди души, а са общо четиридесет. Така че става дума за сериозно количество енергия.
— За какво им е? — попита Хуан. — Къде отива цялото това електричество?
— Точно това беше шифровано — намеси се Марк. — Всеки генератор е закрепен към дъното на морето с кабели, които могат да го прибират под водата. Затова онзи ден Джордж не ги е видял, когато е прелетял над района. Когато океанът е спокоен или радарите уловят наближаващ плавателен съд, те се прибират на десетина метра дълбочина. Друг кабел захранва с ток нагреватели, разположени по дължината на генераторите.
— Нагреватели ли каза? — попита Еди.
— Аха. Някой е решил, че водата в този район е твърде хладна, и е решил да я затопли.
Кабрило отпи още една глътка кафе и си взе от кейка, преди Линда да е изпразнила чинията.
— Можеш ли да ми кажеш откога работят?
— Започнали са в началото на 2004 г.
— А какъв е резултатът?
— Тези данни не са в компютъра — отговори Макс. — Аз не съм океанограф или климатолог, но не мога да си представя, че дори толкова топлина може да повлияе много на целия океан. Зная, че излишната топлина от ядрен реактор може да затопли река с няколко градуса, но това е твърде различно нещо.
Хуан се настани по-удобно на стола и забарабани с пръсти по брадичката си. Очите му се загледаха далеч в нищото. Старшите служители около него продължиха да разговарят, подхвърляйки различни идеи и предположения, но той не чуваше бъбренето им. В съзнанието си виждаше огромните генераторни станции, които се извиват под въздействието на вълните, докато под водата нагревателите стават огненочервени и затоплят водата, която тече на север покрай африканското крайбрежие.
— Ако не бяха горилите с пушкалата, които непрекъснато изскачат… — точно казваше Марк, когато Хуан се върна отново в действителността, — щях да предположа, че това е художествен проект на… как се казваше този човек? Нали се сещате, онзи, който опакова острови в плат и построи онези порти в Сентрал Парк. Нещо като Криско?
— Кристо — отговори Макс разсеяно.
— Марк, ти си гений — възкликна Кабрило.
— Какво? Смяташ, че това е някакъв объркан художествен проект?
— Не. Това, което каза за реката — Хуан огледа хората около масата. — Тук не става дума да се затопли целият океан, а само една определена част от него. Ние се намираме точно по средата на течението Бенгуела, едно от най-силните в света. То тече като река с ясно очертани граници. А точно тук се разделя на две. Едната част продължава на север покрай брега, докато другата завива на запад, за да се превърне в част от субтропическото течение в Южния Атлантик, известно и като Бразилско. Течението минава покрай Южна Америка, където се затопля с няколко градуса повече от онова, което продължава покрай бреговете на Африка.
— Е, и? — попита Марк.
— Двете течения се събират отново близо до екватора и когато се смесят, играят ролята на буферна зона между теченията на северното полукълбо и тези на южното.
11
Изобретение на Жозеф Монголфие, един от двамата братя, прославили се със своя балон. Таранът имал за цел да повдига вода, като използва енергията на собственото й движение. Бликащата вода се вкарва в затворена отвсякъде камера, в която се получава огромно налягане на въздуха. То се използва, за да се изкачи водата на височина много над нейното равнище. — Б.пр.