Джо й отговори. Благодари й за милите думи. Нямаше да забрави разкривения почерк на първокласник, изразяващ объркването и болката от случилото се: «Баща ми е получил сърдечен удар докато е бил у вас. Радвам се, че сте били при него в този момент.»
Каролайн отново му писа и така двамата станаха приятели. Кореспонденцията им продължи с години. Изпращаха си картички за Коледа, за рождените си дни, за Свети Валентин. След време Джо беше започнал да разпитва за баща си. От въпросите, които й задаваше, Каролайн ясно си даваше сметка, че момчето е било лъгано, че представата му за смъртта на баща му е коренно различна от действителността.
Изглежда, Джо живееше с илюзията, че бащите им са били близки приятели. Че двамата са се срещнали на една от изложбите на Хю Ренуик в Нюпорт и въпреки различията в социалното им положение са обичали да си пийват заедно. По някакво неясно стечение на обстоятелствата Джеймс се озовал в дома на Ренуик в навечерието на Коледа и починал внезапно от сърдечен удар, докато седели на масата.
Огъста с безпокойство установяваше, че писмата на Джо зачестяват. Двамата с Каролайн си допадаха, а когато станаха тийнейджъри, се чувстваха много близки. Огъста изпадаше в ярост, когато видеше името Конър, изписано на поредния пощенски плик. Искаше й се да принуди дъщеря си да престане да си пише с онова момче. Джо Конър непрекъснато й напомняше за изневярата на съпруга й.
Внезапно писмата секнаха. Каролайн не се беше замисляла много по този въпрос, но споменът продължаваше да бъде жив. По шията й плъзна червенина. Джо Конър беше научил истината. И не от Каролайн.
Майката на Джо беше твърде засрамена, за да каже на сина си истината за смъртта на баща му, но един ден близък на семейството случайно се изпуснал. Някакъв чичо или братовчед… Каролайн не си спомняше добре. В крайна сметка момчето беше научило, че баща му се е самоубил, че цялата история за сърдечния удар и приятелството с известния художник е била лъжа.
Джеймс Конър не беше умрял сред приятели, а сред врагове. Тази мисъл беше достатъчно ужасна, за да съкруши сърцето на всеки тийнейджър. Но онова, което довеждаше Каролайн до сълзи, беше съзнанието, че го е предала. Та двамата с Джо бяха приятели! Пишеха си с него през всичките тези години, знаеше истината, но не му я беше казала.
Това той не можеше да й прости. Каролайн знаеше, а Джо — не. Младежът беше на седемнайсет и се опитваше да научи възможно повече за баща си. Най-близката му приятелка Каролайн беше скрила един изключително важен факт от него: че нейният баща и неговата майка са били любовници и че това е докарало нещастния Джеймс Конър до самоубийство. Тя беше отказала да му даде най-важното нещо, което един приятел би могъл да даде на друг — истината.
В семейството на Ренуик истината не се ценеше кой знае колко много, но това не беше извинение. Каролайн гледаше снимката и си мислеше за Джо Конър, който в този момент пиеше в бара й. Ако бяха запазили приятелството си, тя би могла да го почерпи с едно питие, да седне до него и двамата да си спомнят добрите стари времена, да се опита да го опознае по-добре при тази тяхна първа среща. Но както стояха нещата в момента, Джо Конър беше просто един от многото й клиенти.
_20 септември 1972 година_
Скъпи Джо Конър,
Край нашата къща е потънал кораб! Случило се е много отдавна. «Камбрия» е дошла до нашите брегове чак от Англия, на палубата й е имало несметно съкровище. Аз и сестрите ми започнахме да търсим монети по брега — ако намерим, ще ти изпратя една. Нашият плаж е божествен — вместо морски фар си имаме светулки. Ти вече в четвърти клас ли си? Защото аз съм в трети. Между другото «Камбрия» е била бригантина. Затънала е в тинята.
Твоя Каролайн Ренуик
_16 октомври 1972 година_
Скъпа Каролайн,
Защо винаги, когато ми пишеш, се обръщаш към мен със «Скъпи Джо Конър»? Тук не живее друго момче на име Джо, само аз съм. Корабокрушенията са страхотно нещо, стига човек да не е на потъващия кораб. В Нюпорт има много потънали кораби и много бригс (съкратено от бригантина). Да, аз съм в четвърти клас. Колко сестри имаш? Продължавайте да търсите съкровището.
Твой приятел,
Джо
P.S. Разбира се, че «Камбрия» е погребана в тинята. В противен случай би се разпаднала на съставните си части. (Или иначе казано — изгнила, за да е по-ясно за третокласници като тебе.)
> Трета глава