Дали интересът му се поддържаше от факта, че «Камбрия» беше потънала близо до Блек Хол и «Хълма на светулките»?
Джо се загледа в губещото се в мъглата шосе. Според него Блек Хол трябваше да бъде отбелязан върху морските карти със знака на смъртта — череп и кръстосани кости. Може би щеше да приема нещата по-спокойно, ако същото това име не го беше правило толкова щастлив в течение на години — когато го виждаше изписано върху пликовете на писмата, изпращани от Каролайн. Беше огорчен, че приятелката му премълча истината. Но Каролайн беше разпалила интереса му към «Камбрия» и в крайна сметка Джо се беше озовал тук. На територията на Ренуик.
Името Ренуик беше сложило отпечатък върху живота му, до известна степен беше предначертало съдбата му. Хю беше приел поръчка в Нюпорт. Майката на Джо работеше в една от компаниите за лов и консервиране на омари. Беше обикновена симпатична женица със загрубели ръце и когато загадъчният художник се беше появил със статива си на кея, и я беше поканил да изпият по едно питие в близката кръчма, предложението й се беше сторило твърде примамливо, за да му устои.
Въпреки че връзката им не беше продължила дълго, Хю бързо беше успял да спечели сърцето на майката на Джо. Когато баща му разбра, истината сломи неговото. Жената обаче беше прекарала остатъка от живота си, обичайки мъж, когото никога нямаше да има, а годините и последвалите събития само бяха засилили горчилката в душата й. Беше се омъжила повторно, беше родила още един син и беше твърдо решена втория път да се справи по-добре от първия. Но никога, не беше преставала да обича Хю Ренуик и винаги държеше Джо на дистанция.
Все още не му бяха разказали цялата истина за смъртта на баща му. Само семейство Ренуик знаеха какво се беше случило онази нощ в къщата им. Майката на Джо, ревностна католичка, беше пазила срамната тайна за самоубийството на съпруга си от сина си възможно най-дълго време. Като се добавеше и чувството й за вина, че именно тя беше тласнала баща му към фаталната крачка, не беше чудно, че беше отнесла истината в гроба си.
Джо изпита желание да обърне колата, да се върне при Каролайн и да й зададе въпросите, които го измъчваха. За съжаление годините на мълчание, които ги разделяха, бяха прекалено много.
Той спря на паркинга близо до канцеларията на управителя на дока. Половината от микробусите, паркирани в съседство, принадлежаха на екипажа на Джо. Пристигаха все нови и нови. Една част от мъжете вече се бяха отправили към «Метеор» — плавателния съд, който момчетата наричаха «кораба-майка». Джо имаше радиостанция в колата си и сега посегна към нея, за да се свърже с катера.
— «Метеор», тук е «Патриот Едно». На кея сме. Край.
— Роджър, «Патриот» — чу се глас от другата страна. — Веднага идвам да ви посрещна. Край.
— Побързай — извика Джо, усещайки познатото напрежение в гърдите си. — Прекалено дълго време останах на сушата, краката ми ще се сраснат с нея.
— Не се тревожи, капитане. Тръгваме.
Джо изключи радиостанцията, облегна се назад и зачака. Бил говореше за мястото, където щяха да търсят потъналия кораб. Проектът беше изключително вълнуващ. Джо пое дълбоко дъх и с изненада установи, че се отпуска.
Толкова изгубени животи, толкова разбити надежди… Потъналият кораб носеше със себе си стари мечти, данни за всеки погубен живот — на капитана и неговите моряци. Според Джо изваждането на съкровище от морските дълбини беше като среща със смъртта.
Чу приближаването на катера, взе куфарчето с картите и брезентовата си торба и излезе навън. Водите на океана бяха тъмносиви и развълнувани. Мрачно надвисналите облаци скриваха хоризонта. Вълните подмятаха катера и той сякаш боязливо се приближаваше към дока.
Дан Форсайт, капитанът на катера, беше в къси панталони с цвят каки и оранжева защитна жилетка.
— Хей, капитане — подвикна Дан.
— Здрасти, Дан — отвърна Джо и заслиза по стълбичката. В главата му се въртяха изчисления за утрешните приливи и отливи, за работата, която им предстоеше да извършат.
— Морето е неспокойно. Надявам се, че това няма да се обърне срещу нас — отбеляза капитанът. — Утре ще се опитаме ли да стабилизираме гредите на кърмата?
— Ако пластовете на дъното не са се разместили.
Катерът обърна и се отдалечи от брега и от кея, задръстен от увеселителни лодки. Светлините на къщите по брега блясваха една след друга. Джо не се сдържа и ги огледа.