— Скай. Тук съм — изрече високо.
— Тя не може да те чуе, мамо — прошепна Клий.
— Скай, събуди се. Събуди се, скъпа. Майка ти е. — Огъста говореше със същия тон, с който оставяше съобщения на телефонните секретари на дъщерите си — тон, в който прозираше убеждението, че от другата страна има някой, който не гори от желание да вдигне слушалката и да отговори.
— Мамо, тя е под упойка — каза Клий.
— Каролайн е разговаряла с нея вчера — засегнато отвърна Огъста.
— Разменихме си само няколко думи. — Каролайн се опитваше да омаловажи факта, че е била при сестра си в деня на инцидента, а майка й — не. Огъста винаги беше проявявала болезнена чувствителност към подобни неща. Каролайн почувства познатото бодване в гърдите. Скай беше толкова объркана и наранена, майка й — така вбесяваща и обсебваща, а Клий се опитваше да успокоява всички. На Каролайн й се прииска да се втурне навън, да затръшне вратата зад гърба си, да подкара към летището и да се качи на първия самолет, който да я отведе далеч от тук.
— Ако има нужда от сън, нека я оставим да поспи — с раздразнение изрече Огъста. — Ще говоря с нея утре. Нека междувременно да открием Питър. Той е тук, нали? — И тя се отдалечи от леглото, без да каже нито дума повече.
Каролайн и Клий инстинктивно се приближиха една до друга. Сега, когато майка им беше излязла, старото чувство отново се върна. Бяха само трите. Каролайн посегна и хвана ръката на Клий, а очите й се спряха върху лицето на Скай. Бяха само трите както винаги. Три сестри, оставени сами на върха на планината от баща им, който ги караше да ловуват, хванати за ръце и впили погледи в отдалечаващия се мъжки гръб. Винаги се бяха грижили една за друга…
Присъединиха се към Огъста, която се беше отбила в стаята на сестрите и разпитваше за Питър. Дежурната сестра отвърна, че Питър е при лекаря на Скай, който пък в момента преглеждал друг пациент. Огъста вдигна високо тъмните си вежди и у никого не остана съмнение за огромното недоволство, което я беше обзело. Наблюдаваше критично методичните движения на сестрите наоколо и човек се питаше какво още би могла да очаква от тях. Може би се надяваше да накарат лекаря да приключи по-бързо с другия болен или пък да й сервират коктейл?
— Ако този лекар не се поразмърда, наистина ще се ядосам — изрече Огъста. Сестрите извърнаха глави към нея. — Ще трябва да ме вкарат в психиатрията, за да ме принудят да остана на този етаж дори и минута повече.
— Тихо, мамо — скара й се Клий.
— Не мога да уважавам лекар, който кара майките на пациентите си да чакат — продължи Огъста. — Намирам го за доста грубо и неучтиво.
Каролайн и Клий се спогледаха. Когато майка им започнеше да говори с такъв назидателен тон, това беше сигурен признак, че е ужасно уплашена. Огъста отказваше да приеме нещата, които не можеш да понесе, детайлите от живота, които й се струваха прекалено ужасни. Типично за нея беше да изкривява действителността така, че да съответства на нейните потребности в съответния момент, да извади на показ нейната святост. Клий прегърна майка си и се притисна към пухкавата козина на палтото, което Огъста беше наметнала набързо. Каролайн почувства, че гневът й се изпарява.
— Лекарите го правят нарочно, мамо — каза успокояващо Клий. — Обичат да карат майките да обезумеят от тревога, докато ги чакат да се появят, за да чуят височайшето им мнение. Същото правят и свещениците. Питър е овладял до съвършенство този подход в духовното училище.
Огъста поклати глава и присви устни. Нямаше намерение да се смее на каквото и да било. Тя надяна дежурната си маска на дама от висшето общество и огледа критично болничните коридори, сякаш бяха нейна собственост. Подобно на Каролайн и Огъста Ренуик беше свързана с тази болница, но след смъртта на Хю пребиваването й тук се свеждаше главно до участие в церемонии, делови срещи и събития, свързани със службата, заемана от зет й. Посещението в психиатричното отделение, където в момента лежеше най-малката й дъщеря, не се вписваше в нейното възвишено ежедневие.
Най-после Питър се появи, придружен от някакъв мъж. Той целуна Огъста и Каролайн, после придърпа Клий в мечешка прегръдка. Каролайн забеляза как двамата се притискат един към друг, как шепнешком си разменят няколко думи и не откъсват погледи един от друг.
Питър им представи доктор Хендерсън — завеждащ отделението.
— Приятно ми е — каза той.
— На мен също — отвърна Огъста, застанала нащрек.
— Здрасти, Джак. — Клий пристъпи към лекаря.
Огъста потръпна — най-вероятно от идеята, че този лекар е прекалено близък до семейството й, че сигурно знае доста неща, които не трябваше да стигат до ушите на външни лица. Каролайн го беше срещала и преди — той колекционираше картини на баща й — и му подаде ръка: