— Не ще и дума, четеш си пощата от почитателите! — весело възкликна Каролайн.
Скай вдигна очи към сестра си и уморено се усмихна. Белезите по лицето й бяха станали по-тъмни и бяха придобили жълтеникав оттенък. Превръзката на главата й се беше по-разхлабила през нощта и сестрите всеки момент трябваше да дойдат да я сменят. Сърцето на Каролайн се свиваше, докато гледаше как ръцете на Скай треперят от слабост, но тя все не успяваше да отмести поглед встрани.
— От кого е картичката? — попита Каролайн, макар да беше сигурна, че знае отговора.
— От мама — отвърна Скай и този път наистина се засмя.
Тя подаде картичката на Каролайн и усмивката й стана още по-широка. Всеизвестен факт беше, че Огъста Ренуик изпращаше картички с повод и без повод — и колкото по-сантиментални бяха, толкова по-добре! А когато получеше картичка по пощата, първата й работа беше да я обърне, за да види колко е похарчил подателят за нея.
Сега Каролайн постъпи по същия начин — погледна цената и подсвирна:
— О! Наистина струваш нещо!
— Ами да, щом получавам картички от по четири долара — изкикоти се Скай. — Не ревнуваш, нали?
— Не рови с пръчка в раната ми — намуси се престорено Каролайн и прочете посланието, написано за Скай от майка й:
«Скъпа, кога най-сетне ще се научиш да се обръщаш към хората, когато имаш нужда от нещо? Моята кола е на твое разположение винаги когато имаш нужда от нея. Не мога да разбера как изобщо можеш да се надяваш онзи раздрънкан стар боклук да те откара някъде, особено пък до кея. Каква работа имаше там, между другото? Бързо се връщай у дома! Ще откача в тази голяма призна къща без теб!
С обич,
Мама»
— Добрата стара мама! — засмя се Каролайн, поставяйки картичката до таблата със закуската.
— Липсвам й — отбеляза сестра й.
— По-скоро й липсва чувство за реалност. Все заобикаля най-важното.
— Хм — замислено сведе глава Скай.
— Нито дума за водката в цялата тирада, изписана върху тази луксозна картичка.
— Каролайн, достатъчно зле се чувствам и без твоите забележки, разбра ли? Не наливай масло в огъня. Трябва наистина да съм голям идиот, щом съм решила, че мога да шофирам в такова състояние. Джо Конър сигурно си мисли, че не съм с всичкия си. Знам, че не ме разбираш, и точно в този момент не ми се обяснява, но наистина исках да му кажа нещо.
— Кажи го на мен! — настоя Каролайн и приседна на леглото.
Лицето на Скай помръкна:
— Не ме насилвай. Бях ударена все пак.
— Не си спомняш какво си искала да му кажеш, нали?
— В главата ми е пълна мъгла — призна Скай.
— Никак не е смешно, Скай. Снощи лекуващият те лекар ни уведоми, че си алкохоличка.
— Казват така за всички — възрази тя. — Виж ме къде съм — в рехабилитацията. Целта им е да изкарват пари. Наричат алкохолик всеки, който е изпил повече от две бири.
— А ти какво мислиш за себе си?
— Аз ли? Разбира се, че не съм алкохоличка! Но май съм на път да стана.
— Така ли? — попита изненадано Каролайн. Не беше очаквала да чуе подобно признание от най-малката си сестра.
— Да. Напоследък пия прекалено много, признавам. Но това е заради проблемите ми със Саймън… и с работата… Дали Хомър усеща отсъствието ми?
— Сигурна съм, че му липсваш. Тази сутрин отидох да го изведа на разходка.
— Добре. Той там ли беше? — засмя се Скай. Надяваше се, че ще се отърве от сериозния разговор, като отклони темата към тайния любовен живот на домашния им любимец. Хомър често изчезваше и никой не знаеше кога ще се върне. Само че Каролайн не се хвана на тази въдица. Мълчеше и слушаше.
— Така се бях притеснила! — продължи Скай. — Ами ако не се беше върнал? Той вече е стар… А все едно беше вчера, когато го взехме да се грижим за него, нали?
— Свързано е с пристигането на Джо Конър в града, нали? — каза Каролайн, без да обръща внимание на думите на сестра си.
— Какво имаш предвид?
— Присъствието му те е разстроило.
— О, не! Не и мен! — засмя се Скай и очаквателно я загледа.
Изцяло съсредоточена върху желанието си да заблуди Каролайн, тя не забеляза, че превръзката й се е разместила още повече и че в момента виси над едното й око.
Каролайн се пресегна, оправи бинтовете и предпазливо рече:
— Когато беше пияна, каза някои неща, едно, от които беше, че бащата на Джо е убил себе си по погрешка. Сигурна съм, че си мислела за онова, което се е случило с теб… За инцидента с Андрю Локууд.
— Най-хубавото на цялата тази работа е… — започна Скай, после замълча. Седеше в леглото, обвила коленете си с ръце.